ПРАВНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРА̀ВНИК, мн. ‑ци, м. Остар. Юрист, правист. Той [правникът] най-първо направи дълъг, подробен анализ на Закона за защита на държавата, .. после се позова на авторитетното и компетентно мнение на десетина германски, френски, белгийски, италиански и американски правници. Д. Калфов, Избр. разк., 55. Казах ти, че ние имаме нужда от интелигентни хора — ле‑

кари, правници. И с дядо екзарха сме се разбрали — каквото давам за учебното дело, само той и аз си знаем. Д. Спространов, С, 83. Пред съда жените бяха защищавани от един учен правник. БД, 1909, бр. 18, 2. Правникът (адвокатинът), за да достигне до политически оратор, длъжен е да добави на своите знания една голяма опитност от дипломатически свят. Д. Войников, РС, 268.