ПРАВНУК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРА̀ВНУК, мн. ‑ци, м. Син на внук, внучка по отношение на техни дядо или баба. Аз днеска съм по-богат от сто Танасоловци, само нека унукът да е жив и здрав, да расте и порасте, та и правнук да видя! Г. Караславов, СИ, 243. Правнукът на всесилния падишах днес преживява величието на султаната с жалката си пенсия в някое затънтено алпийско селце. П. Делирадев, В, 110. Само усещаше да го дълбае мъка за момченцето. Ще го плени оная къща, ще го разглези старата Евгенѝ. Ще се мъчи да му внуши да се гордее, че е правнук на Стефанаки ефенди. В. Геновска, СГ, 329. // Само мн. Деца на внуци по отношение на техните дядо или баба. Къщата му и къщите по околните селища са пълни с народ — със синовете на синовете му, с техните синове, с внуци и правнуци — мъжка и женска челяд, цяла селска черда, а на̀ — няма кой да му донесе паничката с попарата. О. Василев, ЖБ, 324.