ПРАВНУЧКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРА̀ВНУЧКА ж. Дъщеря на внук, внучка по отношение на техни дядо или баба. Дядо Еким, застанал по средата на алеята, гледаше внука си, който се отдалечаваше; обръщаше се след това към правнучката си, която си играеше безгрижно, и горчиво се усмихваше. К. Калчев, СТ, 266. Едно босоного момиченце го настигна пъргаво. То го хвана ласкаво за ръката и се притисна в него. Старецът го погали по разрошената косичка. Беше Минка, една от неговите правнучки. Г. Караславов, Избр. Съч. V, 165. Своето изкуство вещиците и магьосниците предават по наследство, на своите най-близки кръвни наследници: дъщери, внучки, правнучки. БР, 1931, кн. 6, 205.