ПРАВО —Речник на българския език — алтернативна версия
ПРА̀ВО, мн. ‑а, ср. 1. Само ед. Съвкупност, система от общозадължителни, установени със закони, правила и норми, които уреждат отношенията между хората и институциите в обществото. — Все пак какво ще стане с такъв един комитет, ако, да речем, се мине без война? Международното право не би позволило каквото и да било по-нататъшно сътрудничество в ущърб на Турция! Ст. Дичев, ЗС I, 410. Общоприет принцип в международното право е да се щади във войната мирното население, което не участва пряко във военните действия. РД, 1950, бр. ХХII, 238. // Със съгл. опред. Съвкупност от установени законодателно норми и наказателни мерки в определена област, уточнена от определението. С други се впуща в дълги разправии из широкото поле на юридическите комбинации особено по углавното право. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 126. Гражданско право. Наказателно право. Конституционно право. Римско право.
2. Само ед. Наука, която разработва теорията за правилата и нормите за създаване на закони за обществения ред, общественото поведение и обществените отношения. Същевременно професионалните юристи, специалисти по конституционно право като проф. Баламезов, не могат да се начудят как този лаик [Икономов] в тяхната област е могъл в една сбита реч с блясък да изложи една непопулярна конституционна идея в дните на възторжената младост на българската буржоазна държава. Т. Жечев, БВ, 396. Институт по право. // Тази наука като университетска специалност. Е, избрах медицина, но това не е призвание, можех да избера право или филология. Ем. Манов, ДСР, 16. Три години следвах висшия курс на Народното военноморско училище "Никола Вапцаров", .., изучавах английски, международното морско право, стокознание и други търговски дисциплини. Б. Трайков, ВО, 16. — И къде му казахте това [за кражбата]? На него, на професор доктор Стоименов, преподавал четирдесет години наказателно право! Д. Бегунов, ЧОД, 32. Професор Кавелин, у когото покойният е слушал гражданското право, го е характеризирал, като един от най-способните офицери в цялата академия. Бълг., 1902, бр. 449, 1.
3. Възможност на човека да ползва или прави нещо, която се урежда и осигурява формално от писани закони. — Съвременната наука признава на жената еднакви способ‑
ности с мъжа и равни права с него. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 135. Беше сирак от войната и имаше право на стипендия. Н. Каралиева, Н, 139. На път от Виена за София той вече обмисляше първите си действия в столицата. Преди всичко ще упражни своето право на вето и няма да утвърди закона за народното опълчение. В. Геновска, СГ, 84. — Другарю Беглишки — обърна се към него председателят на съда, — вие чухте какво повелява клетвата. Смятам за излишно да ви повтарям, че ви чака три години строг тъмничен затвор и лишаване от граждански права, ако лъжесвидетелствате. К. Калчев, СТ, 228-229. Паспортните чиновници прегледаха паспортите ни, .., удариха щемпел и всичко беше готово — ние вече имахме право да слезем на брега. П. Вежинов, ДМ, 30. Право на труд. Право на глас. Право на собственост. Права и задължения на гражданите. Авторско право. Избирателно право. Политически права. Патентно право.
4. Възможност на човека да живее и действа според собствения си избор, да съществува, да бъде зачитан и др., която обикн. е установена от традицията.Всеки човек, от което и да е племе, има същото право на живот, както и всички други хора. Пренасянето в жертва на жив човек е също така престъпно убийство, както всички други убийства, дори още по-лошо. М. Марчевски, ОТ, 349. Право на човешко отношение. // Разрешение, позволение за определено действие, за извършване на нещо, което съществува неформално, като установено от традицията, от социалното положение и др. Какво право имам аз .. да разполагам с живота на тия хора. Л. Стоянов, Х, 105. — Много съжалявам, но повече от 15 минути не оставам! Запазвам си правото за друг път, а сега ще ме извините. К. Калчев, ЖП, 552. — Как, ти писа? — Да. — С какво право? — извика яростен банът. — С правото, което имам, като духовен глава на българския народ, в едно време, когато светски глава липсува. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 135-136.
5. Причина, основание за извършването на нещо. Всеки е свободен да търгува както намери за добре, държавата няма право да го ограничава. П. Спасов, ХлХ, 30. — Безсрамници! — Станете! — викна той [пашата] прегракнал със зачервени очи. — Кой ви каза, че аз ще взема хляба от ръката на един честен занаятчия, та да го дам на вас? .. — С какво право вие искате да му затворя дюгеня и кой на мен ще даде право да го затворя? Д. Немиров, Б, 82-83.
6. Само ед. Обикн. членувано. Разг. Справедливост, правда. А когато се появи, недай Боже, някакво неспоразумение между майсторите, общо събрание отсъжда де е правото. Р. Стоянов, М, 37. Строг човек беше, държеше за право, за закон, но кой ти слуша, кой мисли да върви из прав път? Й. Йовков, ЖС, 127. — Женен човек, и нА̀! Съсипа ни честта! .. — Съд, съд за такива! … Да не прощаваш, тате, .. Ако има право, да го тикнат в затвора да се сплуе. Елин Пелин, Съч. I, 123. Така само ограбените и излъгани селяни ще разберат, че има право на света. Т. Влайков, Съч. III, 164. — И председателят тъй ми каза: "Ти всякога за правото си гледал, Емине". Л. Александрова, ИЕЩ, 200.
7. Разг. Истина. Нали Той иска да казваме сякога правото и никому да не желаем лошото, нито на приятел, нито и на неприятел. Т. Влайков, Съч. II, 278. — Говоря правото, Балтов! Аз не съм адвокат! Ив. Вазов, Съч. ХI, 188. Аз, да си кажа правото, младите невести по-обичам от селските момичета. Т. Влайков, Съч. III, 27. Ти разказа тук-там, че този млад момък са люби с тази задомена жена, .. Тази твоя накриво разбрана одумка от уста в уста, от ухо в ухо чю са и до мъжа на оназ жена. А той без да изпита добре работата, .. , той без да издири правото, намери леснина и скритом уби невинния млад момък. Ил. Блъсков, РК, 17. Думай правото да станеш омразен. П. Р. Славейков, БП I, 153-154.
ЃЕстествено право. Юрид. Независима от държавата и законите възможност на някого да прави или да има нещо, произтичаща от разума и природата на човека. В своите философски построения буржоазните идеолози изхождали обикновено от учението за естественото право на човека. Според това учение хората се раждали с известни права, произхождащи от самата природа, .. и затова никой не може да им ги оспори или отнеме. Ист. Х кл, 6. Крепостно право. Истор. В епохата на феодализма — законно, гарантирано от феодалната власт право на феодала да разполага със свободата на личността, живота, имуществото, труда и плодовете на труда на принадлежащите му селяни. Той намекваше за избухналото през последните месеци всеобщо въстание в Полша, тайно подкрепяно от прогресивните руски среди, тъй като въстанието целеше еднакво отхвърляне властта на царизма, както и пълното премахване на крепостното право. Ст. Дичев, ЗС I, 301. Обичайно право. Юрид. Съвкупност от неписани правила за ред, поведение (обичаи) и норми в обществените взаимоотношения. Въпросите на цар Бориса са били продиктувани вероятно от строгите наказания за убийство на близки хора, предвидени в "Еклогата", която била донесена от Византия, и които наказания били в противоречие с обичайното българско право. Ив. Хаджийски, БДНН I, 60. Всеки знае, че до освобождението ний имахме само два вида народни службаши: свещениците и учителите. Според това обичайно право, щом един свещеник умре през текущата година, до края неговото семейство е получавало и
получава половината от енорийските приходи. Пряп., 1903, бр. 73, 3. Права на човека. Юрид. Права (в 4 знач.) на личността, на човешкия индивид като член на обществото, включващи възможности да разполага с живота си, да има свобода, образование и равенство пред закона, свобода на придвижване, на вероизповедание, на обединяване и информация и да определя своята националност. Говореше той за народовластие, за едно управление при точно спазване на Конституцията, което да зачита правА̀та и свободите на народа. Т. Влайков, Съч. III, 293.
?Юмручно право. Разг. Агресивно, насилническо поведение на по-силния с цел да постигне нещо чрез физическо надмощие.
ПРА̀ВО нареч. 1. В права посока, по права линия. Чудно е, че той [раненият] не губи сили и не пада. Не само това: той върви съвсем право, леко и свободно, както всякога, лицето му е открито и засмяно. Й. Йовков, Разк. I, 85. От двете страни на пътя право нагоре, високо, точно по ръба на хълма, се вие защитна крепостна стена с каменни зъбери. Т. Кюранов, АП, 77. Пендо / А бре Пижо, Iоди по-право по пато, / да не се халосаш у некое блато! / Пижо / Бе я одим право, ами друмо криви. Елин Пелин, Съч. V, 155-156. На когото очите са повредени и не види, казува ся сляп; ако ли види, но не гледа право с очите си, казува ся разноглед. П. Р. Славейков, ПЧ, 27. // На място, което се намира непосредствено по права линия срещу нещо или някого; направо. Обърнато право срещу слънцето, то [селото]се радва и гледа през дивите овошки на дворовете си един живописен, весел и зелен простор от поляни. Елин Пелин, ПБ, 5. Сега аз бях намислил да отида във воденицата на "министеро", само ако не си е отишъл в селото, което стои право насреща, през Искъра, залепено на стръмния бряг на припек. Н. Попфилипов, РЛ, 5. Застанах право срещу учителя.
2. През най-късото разстояние, без отклонение, направо към целта; директно. Дръж сега тая пътека през лозята. Тя извежда право на пазара. А. Каралийчев, ТР, 193. Параходът пак пое пътниците си и запори езерото. Той мина наляво от островчето с трите легендарни дървета .. и удари право към срещния бряг. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 141. Врабчето малко по малко се свести и незабелязано литна право към прозореца. М. Кремен, СС, 14. А из черкова, щом са свърши службата, си отива право у дома и нийде са не запира. Л. Каравелов, Съч. II, 4. ● При глаголи като: гледам, стрелям и др. и предл. в. В съзнанието му върху двата потока изплува образът на жената: стоеше и го гледаше право в очите. Й. Радичков, СР, 38. Тя [Анет]го [Саваков]гледаше право в лицето, право в грозния белег. Д. Ангелов, ЖС, 221. Петър хвана с една ръка тоягата му и го удари с юмрук право в лицето. И. Петров, НЛ, 237. — Стреляй, сине! Стреляй, чедо мило! Но в сърцето право — ей те тука! О. Орлинов, П, 86. — Слушай моята команда! — .. — Мери се право в сърцето, огън бий!!… В. Йосифов, Избр. тв I, 107. ● В сравн. степен. За усилване. Разг. Папският посланник Лъв, наедно с епископа Власия минаха през Венгрия за по-право. Р. Каролев, УБЧИ, 40. Пръстите Ј[на Дочка] леко се подхлъзнаха и тя едва се задържа да не падне. Менците се заклатиха и плиснаха. — Пак си намокрих дрехите. Защо не вървите по правия път? — забеляза Ј поручикът. — Оттук ми е по-право! — отговори задъхана Дочка. К. Петканов, МЗК, 111. // Без да се минава през друго място; направо, директно. Според ориенталния именно начин, салонът бива обикновено всред къщи и в него се влиза право от стълбата, а вред наоколо са вратите на стаите, що гледат на улиците. Св. Миларов, СЦТ, 6.
3. В непосредствен контакт, съседство, допир с нещо; непосредствено, директно, направо, точно. Гълъба изкара сомуна, опря го право на гърдите си, измъкна ножа изпод навоя на десния си цървул и отряза две порязаници. А. Каралийчев, НЗ, 24. Жабата скочи право върху масата, гдето Палечка спеше под розовия лист. Св. Минков, СЦ и др. (превод), 66. Ей, кака Гюрга отиде на хорото и право до батя Бойка. П. Тодоров, Събр. пр. II, 167.
4. Обикн. с предл. от. Без междинно участие, посредничество на някого или на нещо; непосредствено, директно, направо. Едно време хората са пили вода право от извора. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 130. От сърцето ли извира право / всяка дума, сладко що звучи? Ив. Вазов, Съч. III, 211.
5. С насочване, пристъпване непосредствено, незабавно към нещо, без да се прави нещо друго; веднага, тутакси, направо. Можеш да се изкъпеш и преди вечеря. Но аз бих те посъветвал да сториш това след ядене. От ваната — право в леглото, това е най-добре. А. Гуляшки, МТС, 94. Чичо Венко най-много се радва на унучето. Иде ли отвънка, право при люлката ще се запре или при невястата, ако то е у нея. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 270. Целунал я по челото и право, без да погледне на другите, хлътнал в съседната стаичка, в която нямало никой. З. Стоянов, ХБ, 278. — Обиколих аз целия пазар — навсякъде все едни и същи боклуци продават. Брей, че мошеници са се навъдили! Туй дърводелец, дето видиш, пращай го право на бесилката, няма да сбъркаш! Св. Минков, РТК, 113. Никой ревизор досега не бе постъпвал така: от вратата — право за касата! Ст. Даскалов, СЛ, 440. // Без заобикалки, без извъртания, уговорки или отклонения; директно, направо. — Моля ви се, госпожице Воденска, да пого‑
ворим, приятелски да поговорим. — Тогава право на въпроса, повтарям — какво искате от мен? Д. Спространов, С, 123.
6. Без да се прикрива нещо; откровено, искрено. Йосиф се спря. .. — Ноне, много работи бих ти казал аз, но на тебе, като на децата, може да се говори само на шега. — А, тъй ли? — Не се сърди, Ноне, аз ти казвам право. Й. Йовков, ЧКГ, 94. Той [Баба Бекир] питал така: — "Ще ли ми кажеш право, уста Въло, та да те питам нещо?" — "Ща, зер, защо да не кажа" — отговорил дядо Въло. М. Георгиев, Избр. разк., 194. Лили узна за годежа и пристигна в село. — Бива ли така, Лалке, да не пишеш? — Право да ти кажа — срам ме беше — да не ми се смееш. Г. Стаматов, Разк. II, 76. Право казано, табакерата беше в джеба му, но трябваше да намери предлог да понавести дисагите. Ал. Константинов, БГ, 47.
7. Остар. и диал. Справедливо, съгласно с правдата. Кадиите по диваните, щом си спомняха за Индже потапяха веднъж и дваж пачите си пера в дивитите, позамисляха се и съдяха право. Й. Йовков, СЛ, 143. Криво да стоим — право да хортуваме: какво ни дели сега за сега от римлените? Ал. Константинов, Съч. I, 214. Криво седи, право съди, / стар кадия: — / не оставя на мира село луд гидия! П. П. Славейков, Избр. съч. I, 15. // С гл. съм в 3 л. ед. Означава, че нещо се приема за справедливо, правилно. Сега той чу гласа на Ния ..: — Да ви питам и вас, учителю: защо не отворите женско училище в Преспа? Не е право само момчетата да се учат. Д. Талев, ПК, 154.
8. Остар. и диал. Правилно, точно както трябва според някакви правила или норми, без грешка. Бай Михаил изкриви окото си към вестника да види, дали чете право неговия смел другар и се увери, че няма грешка. Ал. Константинов, БГ, 96-97. Той съзнаваше, че не винаги постъпва право, чувствуваше, че е глупав и бездарен тиранин, но нямаше сили да се въздържи, нито да се съвземе. Л. Стоянов, П, 391. Ами че ти ги пък раздели, чичо Стайко .. — Раздели ги самичек, както мислиш, че е най-право. Т. Влайков, Съч. II, 86. Тойзи, що носи настоящето, нека ся научи онова, което учат началните ученици в малкото училище, за да ся научат и други, що ся като него, да искат санове, преди догде не са ся научили да четат и да пишат право. П. Р. Славейков, СК, 113. // Точно, вярно. — Вземи, ако не стигнат, поискай още. Само гледай хубава пушка да си купиш: далеч да хвърля и право да мери! Д. Марчевски, ДЕВ, 133. Спиртомерът показва право, колко части спирт има в питието. Физ. (превод), 1874, 93. Сега ще кажем, какви трябва да ся везните, за да бъдат: 10 верни, т. е. право да показват теглото на тялото. Физ. (превод), 1874, 44.
9. Остар. и диал. Като вмет. дума. За подчертаване, че някакъв факт отговаря на истината; наистина, действително, вярно. Право, на друго място такъва вода не може да се намери. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 49. Право, добър беше [Стойко]инак, угаждаше Ј, не Ј се караше, не я хокаше, не пиеше и не скиташе нощем… И ако се прибираше късно, прибираше се от работа. Г. Караславов, С, 151-152. Не е беда, сине, за добро, за наука ме отведоха там. Право, досега не бях прекрачвал тъмничния праг, не бях ял клисавия Ј залък. М. Смилова, ДСВ, 181. Галчев беше полегнал на леглото си и четеше. По-право той се мъчеше да чете, защото много често затваряше книгата, поставяше пръста си в нея, за да не изгуби страницата и се замисляше. Й. Йовков, ЧКГ, 182. ● При реплики, в отговор — за изразяване на съгласие с твърдение на друг; наистина, действително, вярно. — Ами откъде идеш, какво чиниш? — .. — Откъде ида, какво правя и къде отивам, не казвам, дядо … — Право, право, сине, от радост се пообърках — позасрами се старецът. — Ти прощавай. Г. Караславов, Избр. съч. V, 191. — На Бойка му е душа и свят в полето! … — Право, душа ми е и свят! — подйе Бойко. П. Тодоров, И I, 91. А пък щом е до някаква работа, сам знаеш: досега, слава Богу, не съм сбъркал. .. — Все не можеш да отвикнеш от това "слава богу", а? .. — Право, че не мога. Все се заричам и току пак го изтърва. Д. Ангелов, ЖС, 92. // С гл. съм в 3 л. ед. Означава, че нещо се преценява като правилно; вярно, истина. — Право е. От пияния, дето се вика, и лудият бяга. Й. Йовков, Ж 1945, 44. — Не е само това, братко, — добави тя [Елена]след малко — сърцето ми е гордо, право е, ала и друго нещо ме мъчи. Ст. Загорчинов, ДП, 287. — Право е, не можехме да се търпим ние тогава. Р. Стоянов, М, 9. Е, право е, сега хората с пръст я [Нонка] сочат. И. Петров, НЛ, 22.
ЃПадам / падна право в (на) сърцето. Разг. Създавам, предизвиквам много приятно чувство; грабвам. То глас ли беше, то песни ли бяха? И гласът и думите право на сърцето падаха. К. Величков, ПРСп I, 158. Право в очите; право в лицето на някого казвам и др. Разг. 1. Без заобикалки, без ни най-малко да се скрива истината (казвам); съвсем открито (обикн. когато се казва нещо неприятно някому). Манолица го попита защо вече не ходи да слуша радиото в кръчмата на Мисиря. И тогава той Ј разказа за разправията си с кръчмарина. .. — Ходи, тетьо, ходи! Казвай им всичко на ония вампири. Право в очите им казвай всичко. Ти си стар, те на тебе нищо не могат да ти сторят. Г. Караславов, Избр. съч. V, 170. Ама държа за правдината и всекиму думам право в очите. Й. Йовков, Разк. III, 32. 2. Открито, пред самия човек, за когото се отнася; съвсем явно. Аз вчера пак убеждавах Хаджи Атанасия да се отметне от патрика и му казах право в очите. Ив. Вазов, Съч. VIII, 20. Питаха го какво ще прави в Белица и каква работа има с Йоргаке, — смееха му се, с други думи, право в очите, че един дрипльо, като него, може да има нещо общо с такъв богат човек, какъвто беше Йоргаке. Й. Йовков, ЖС, 32. Право куме, та в <черните> очи; право ти, куме, в очи. Разг. Без заобикалки и уговорки, направо, открито и смело, прямо. Когато говоря правдиво (..) аз не считам за достолепно да го усуквам, а всякога говоря според народната поговорка — право, куме, та в очи! П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 278. Ти не се сърди, то, такъв ми е хадетя… Право куме, та в черните очи. Кр. Григоров, Н, 129. Хората не ще ти рекат ей ти, куме, право в очи, ти самичък трябва да го проумееш! П. Тодоров, Събр. пр II, 171.
ПРАВО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: 1. Който е прав, изправен, без изкривяване, напр.: правокрил, праволинеен, правостоящ и под.
2. Който е правилен, верен, истински, напр. правоговор, правопис, правоверен, православие и под.
3. Който се отнася до правото и законите, напр.: правораздаване, правоотношение, правоприемник, правосъдие, правонарушител и под.