ПРАВОВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРА̀ВОВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Който е основан върху правото, в съответствие с правото (в 1 знач.). Както казва един виден обществен деец на Франция .., не е правова държава оная, в която съдиите не са самостоятелни и абсолютно независими от чужди влияния. БД, 1909, бр. 17, 1. Законът е установление на положителното в нравствените, в правовите и в имуществените отношения на людете по отрицателен път. Ст. Чилингиров, РК, 259. Страшимиров говореше с възмущение: "Колко български синове изчезнаха безследно! В каква страна живеем? И що за правов ред! Ф, 1958, бр. 38, 2. Страна, в която управниците поставят под своя закрила пладнешки убийци, не може да се смята правова. РД, 1950, бр. 176, 4.