ПРАВОВЕДЕНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРАВОВЕДЀНИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Право, правни науки. Професор З. обяви, обаче, че ще имаме хубав ден, защото барометърът се качваше. Но другият професор — не по правоведенето, а по метеорологията — се усмихна и продума. Ив. Вазов, Съч. ХV, 125. Г. Искру кажи, какво тука има училище за правоведение (законоведение) и във всякой университет има юридический факултет. АНГ I, 415. Тогава той намисли да изучи законите и правото, та да стане адвокат. Нъ зачтото, колкото и да залягняше Линколн, за малко време не ся можяше да изучи правоведението, то му трябуваше да си намери и друга някоя работа, за да ся прехрани. Й. Груев, ССП (превод), 179. Турил [указите] на ряд и на система и издал изпосле и други полезни книги по правоведението. ВИ, 69.

— От рус. правовѐдение.