ПРАВОВЕДЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРАВОВЀДЕЦ, мн. ‑дци, м. Остар. Книж. Правовед; юрист, правник. Хвала на оборишките депутати; макар измежду тях да нямаше юристи, дипломирани правоведци и пр., макар събранието да заседаваше между букака, тие пак ни приеха пълномощията с френетически ур-ра, както това направиха по-после няколко учени лакеи за срам и позор на човещината!… З. Стоянов, ЗБВ I, 422. Оставям на грижата на правоведците да проверят истинността на Иванчовото юридическо откритие в нашия наказателен кодекс. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 93. Великий законоведец Трибориан с други правоведци .. събрал всички урядби и закони от прежните императори. Й. Груев, КВИ (превод), 64.