ПРАВОВЕРНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРАВОВЀРНИК, мн. ‑ци, м. Остар. Правоверен, мохамеданин, мюсюлманин; правоверец. Тогава продавачът повиква аллах и още десетина високопоставени правоверници да бъдат свидетели на неговата честност .. и обяснява, че е взел запалката по фактура за шест шилинга и е готов да я даде без печалба. Б. Трайков, ВО, 35. А тие [турски] дервиши имат право, както и секи правоверник, да земат много жени. С, 1872, бр. 43, 345.