ПРАВОГОВОР —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРАВОГО̀ВОР м. Установен правилен, книжовен изговор на думите в даден език; ортоепия. Дала ми е буквар за първи клас и изисква в срок от месец и половина да мина краткия курс по руския правопис. После сме щели да се заемем с правоговора. Сл. Македонски, ЕЗС, 115. Яворов не по-малко от Славейков гореше за високо сценично изкуство. Не останаха ли старанията му да покаже на народа си хубавия български език, както и таблиците за единен сценичен език и правоговор като най-светли скрижали? Ст. Грудев, АБ, 67.