ПРАВОНАРУШИТЕЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРАВОНАРУШЍТЕЛ м. Книж. Лице, което върши правонарушение; закононарушител. Детските педагогически стаи ще бъдат при народните съвети и ще имат задача да издирват малолетните и непълнолетните правонарушители. НК, 1958, бр. 6, 3. Американският рекорд по брой на арестите за различни престъпления принадлежи на един млад правонарушител, който е навършил неотдавна 15 години. Ст, 1970, бр. 1268, 4.