ПРАВОПИС —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРАВОПЍС м. Установена система от правила, за начина на писане на думите, изреченията и текстовете в даден език, включващи определена система от графични знаци; ортография. Правописът е носител на книжовния изговор, без който няма книжовен език. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 129. Придържам се о правописа, приет от историко-филологическия клон на Българската академия на науките. Т. Влайков, Съч. I, 1925, б. с. Правописът на звучните съгласни в края на думите се урежда също от етимологичното правило, т. е. пишем буквата на първоначалната съгласна. Л. Андрейчин и др., БГ, 35. В правописа на оригинала той [Шафарик]заменял ^●навред с ъ, тъй като^●се произнасяло различно по българските говори. СбНУ ХLII, 144.

ПРАВОПИСА̀НИЕ, мн. ‑ия, ср. Остар. Книж. Правопис. Няколко думи за язика и правописанието, на които са напечатани притчите. Тъй като по-голямата част на пословиците са от източното наречие, то и ний сме се придържали главно у язика на това наречие и у правописанието, което най му съответствува. П. Р. Славейков, БП I, ХХIХ-ХХХ. Изпровожда ни са из Македония следующата дописка, която обнародваме, без да я кътнем по правописание и по смисъл. НБ, 1876, бр. 42, 165. Те [българските писатели] са принудени често да ходят в далечна чужбина, за да печатат своите трудове и като не намират някога и български букви, изменяват, изопачават правописанието си, за да могат да се възползуват от азбуката на някой друг славянски язик. К. Величков, ПССъч. VIII, 10.