ПРАВОРОГ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРАВОРО̀Г, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. За животно — който има прави рога. Обичаше сутрин да застава на чардака, когато изкарваха козите на паша, водени от праворогите пръчове. П. Япов, ГД, 17. А даровете не са за изхвърляне: два пръча правороги, един рахванлия каракачански кон с нови дисаги, бъклици, мезелици… Н. Хайтов, ШГ, 156. В зависимост от признака, който вземаме като основен, породите [говеда] се разделят на различни групи. ..; в зависимост от устройството на черепа — на .., широкоче‑

ли, .., безроги и правороги. Кр. Генджев и др., Ж, 8.