ПРАВОСПОСОБНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРАВОСПОСО̀БНОСТ, ‑ттА̀, мн. няма, ж. Качество на правоспособен (в 1 знач.). Интересно е, че когато Алеко Константинов действително бе принуден да се обърне към адвокатската професия, софийската община .. и общината на родния му град Свищов отказаха да му дадат свидетелство за правоспособност. Г. Бакалов, Избр. пр, 289. Смело бръква във вътрешния / си джоб и подава удостоверението за / правоспособност. / — Завършили сте значи? — пита го / иронично юрисконсултът на службата. Н. Каралиева, Н, 45-46. Тук [в читалище "Алеко Константинов"] и досега работят неутвърдени преподаватели, без правоспособност. НК, 1958, бр. 37, 3. "Сякой знае, че у азиатците мъжкият пол господствува..; че, с други думи, обществената, гражданска и домашна правоспособност е към страната на мъжа. НБ, 1876, бр. 3, 11.