ПРАВОСЪДЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРАВОСЪ̀ДЕН, ‑дна, ‑дно, мн. ‑дни, прил. 1. Който се отнася до правосъдие. Останалите са се завърнали в освободеното .. отечество, за да творят националната ни култура, да изградят основите на учебното, правосъдното, държавното и военното дело в България. ВН, 1959, бр. 2411, 4. Първият по реда си правосъден акт ще има много по-важни последствия, политически и обществени. Пряп., 1903, бр. 14, 1.

2. Който се занимава с правосъдие. Иречек слезе в къщата на ГорбА̀нов — учител на княза, чиновник от правосъдното министерство. А. Каралийчев, ПГ, 198. Великият везирин, министрите и пашите управляват държавата чрез едно огромно количество правосъдни и административни чиновници. С, 1872, бр. 41, 326. Пригледано е от философите, че в една държава за нейното добро управление трябва да има три власти — една при друга и независими една от друга; тези власти са: 1. законодателната, 2 правосъдната, 3. изпълнителната. Лет., 1873, 147. // Нов. Разг. Който се отнася до министерството на правосъдието. Правосъден министър.

3. Остар. Който съди справедливо, честно; справедлив, честен. Ний от все сърце ще кажем г. Витанову да си не губи времето, нито да си хаби мастилото друг път за такивито преводи..; същото време да му кажат и други правосъдни наши четци. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 3, 8. И с този спомен за страшнийт съд чърковата ни заплашва и подбуждава да ся покаем достойно и да покажем плодове на покаянието, защото както Бог е безконечен, благ и милостив, така също е безконечно правосъден. З. Петров и др., ЧБ (превод), 274. Вие, честни люде, рекал той, ако сте правосъдни, трябува първо моята майка да обесите, па после меня. А. Хаджоглу, ББ, 71.

— Друга (остар.) форма: правосІден.