ПРАВОТА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРАВОТА̀ ж. 1. Качество на прав (в 9, 10 и 11 знач.); правилност, справедливост, истинност. Противоп. погрешност, неправилност. Той [Левски] мисли най-искрено, дълбоко убеден в правотата на своите разбирания. Ив. Унджиев, ВЛ, 200. — Кой знае, може би не съм много прав, но аз мисля, че законите, с които съдим, са писани въз основа на други едни закони, които диктува животът. Ето защо, не можем да се съмняваме в тяхната правота. Д. Немиров, Д №9, 139. А иска ми се да вярвам в правотата на старото изречение, че когато животът е грозен, поезията е подкрепа за духа. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 61. Множество римски епископи са въоружили против славянското богослужение, и Кирил бил принуден да са препира с тях и да им доказва правотата на своето дело. КМБП, 54.

2. Рядко. Качество на прав (в 1 и 2 знач.). Дружеските беседи и разговори са приятни, когато искаш да скратиш времето или

да не забележиш отегчителната правота и монотонност на едно шосе в голо поле. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 13.