ПРАВЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРА̀ВЯ, ‑иш, мин. св. ‑их, несв., прех. 1. Изработвам някакво изделие, предмет, съоръжение, (с ръце, инструмент, умение). Той седеше на прага и дялаше нещо, правеше си нова лъжица. Й. Йовков, Разк. I, 229. Виждаше се станал голям майстор, по-голям от дядо си. Може вече да прави игли — мънички блестящи игли. С. Северняк, П, 18. — Какво ще поръчате? — посрещна ги [сгледниците] златарят. .. — Искаме да научиш този момък да прави златни пръстени, гривни и обеци. А. Каралийчев, МО, 15. Магдалина безгрижно пасла бащините си кози по тия планински поляни, брала горските цветя, правила венци и китки и пяла. Елин Пелин, Съч. I, 105. Под сенкята седи / момче панагюрче, / прави, майсторисва / урки и кавали. Нар. пес., СбВСтТ, 925. Правим хубави обувки. // От някакви материали оформям, приготвям, произвеждам нещо. Бъркаха глина, правеха кирпичи, издигаха разрушената ограда, колкото можеха поправяха вратите, прозорците. Ст. Дичев, ЗС I, 357. Тя, Вавилония … в нея растели само палми. От плодовете им правели брашно, вино и оцет, а от костилките — храна за добитъка. Чудомир, Избр. пр, 242. Учеше ги [девойките] как ся гляда градина .., как ся сири сирение и прави масло. Й. Груев, КН 4 (превод), 1873, 84. "Ой те тебе, моме Севделино, / снощи мина през гора зелена, / там си видо Дамянчо юначе. / При него е мила му сестрица, / дари дере, та му рани връзва, / билки бере, та му мехлем праи." Нар. пес., СбНУ ХLIХ, 153. А от някои полски растения и от вълната на домашните животни научили ся, че ловците да правят добри и топли облекла. Г. Йошев, КВИ (превод), 4. Правя снежен човек. Правя хартия от дървесина. // Стесн. Приготвям, готвя (ястие, храна, питие и под.). Пое [квартирантът] с трепереща ръка чашката, изчерви се и каза смутено: — Тъкмо се канех да ви помоля, мога ли да си правя заран кафе в кухнята, и вие … колко сте любезна… М. Грубешлиева, ПП, 122-123. Аз я правих чорбицата, много е хубава. Й. Йовков, ВАХ, 183. А грижата за хляба не излизаше от главите ни… Намереха ли отнякъде жените малко царевично брашно, правеха качамак, ала възрастните не ядяха — гледаха да има за нас, децата. Кр. Григоров, Н, 199. Правя козунак. Правя баница. Правя салата.

2. Построявам, изграждам. Противоп. разрушавам, развалям. — Е, татко, реших аз къща да правя. Стоян цял засия..: — Хайрлия да е, Лазе! Д. Талев, ПК, 330. Една до друга бяха Постоловите воденици, един и същи човек .., когото бяха забравили вече — беше ги правил някога. Й. Йовков, СЛ, 104. Ние сички, цялото село, с кучетата и котките сме от сегашната партия. Чешмите ги правиха бившите. Елин Пелин, Съч. IV, 108. В много села, особено в Трън‑

ско и Кюстендилското краище, и до днес не правят огради, освен да се пазят от добитъка — не от хората. Ив. Хаджийски, БДНН I, 33. Бил един баш майстор доста богат, и правел черкви, и къщи и мостове всякакви. Хр. Пелитев, Ст, 1966, бр. 139, 1.

3. Разш. Създавам, сътворявам. Дивата котка води многобрачен живот и не прави семейство. П. Петков, СП, 36. Те [волжските българи] завещаха на подсебените словени едничко името си — "българи"; знае се, че не имената правят нещата. Р, 1926, бр. 219, 1. Ради, / студеност да не тя дели / от верни друзи и свои; / зачтото сговор прави дом, / а несогласие — полом. С. Радулов, НД (превод), 114. Правя нова държава. △ Бог прави света за седем дни. ^● Разг. Грубо. — Оставете баща ми, той е улав… — А ти не си ли син на баща си? Да не те е правил Тодю малоумният? И. Петров, МВ, 42. // Съчинявам, сътворявам (обикн. художествено или научно съчинение); написвам. Буквари има днес кой да прави. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 363. Той разговаря с адвоката, който беше правил молбата му .., а се яви и при самия прокурор, комуто разказа всичко. Ст. Марков, ДБ, 390. У нас князът и министрите нямат право ни закони да правят, нито пък да разхвърлят за пара данък. А. Страшимиров, К, 50. Бръчков не може, Бръчков не познава добре Русчук, Бръчков прави песни, Бръчков ще го усетят и обесат!… Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 57. А дето казва г. Богоев, че и дателний падеж требва да ся пише с ж; .., това струва само за новобългарскийт език на г. Богоева, а на нашат българский язик не требва да правим такива правила. Н. Геров, НД, 12. Правя речник. Правя домашното си по математика. ѓ От всяко преживяване прави разказ или стихотворение. ѓ Правя чудесна поезия.

4. С предл. на. Преобразувам, преработвам или оформям едно нещо като друго, по друг начин, превръщам нещо в друго. — Аз камък да стисна, на прах го правя! — Де да видя! — рекъл циганинът. Елин Пелин, ПР, 161. — Българските позиции бяха обложени от гъст артилерийски огън. Той виждаше ясно как фонтани пръст излитаха към небето, как снарядите ломят окопите и правят на трески рядката горичка. П. Вежинов, НС, 32. Росица роси, / тревица никне, / пауня кацат, / перца им капят, / моми ги сбират, / венци ги правят. Нар. пес., СбВСт, 58. Гора юнаку продума: / .. / Едно ви халал не струвам, / гдето ми елхи кършихте, / че ги на хурки правяхте, / и по седенки ходяхте, / че ги на моми давахте. Христом. ВВ II, 214-215.

5. Върша нещо, изпълнявам някаква дейност; извършвам, сторвам. Трябва да се измаже стената на кухнята откъм Малтрифонови .. Колко пъти казвах на Ивана! Ще го направя, ще го измажа, все обещава, хайлазинът му, и все нищо не прави… Г. Караславов, Тат., 212. Ще ида у други поробени народи да правя това, което правя тук сега. Ив. Вазов, Съч. VI, 71. Тя [мама] каза, че когато човек си стои в дюкяна, нищо да не прави, пак е от полза: дюкяна и той са заедно. Ст. Чилингиров, ХНН, 145. Пази са от оногова, който едно говори, а друго прави. Послов., П. Р. Славейков, БП II, 42. // Извършвам някакво обичайно действие. Затичвам се до чушмата, па влизам в градинчето и започвам .. излека и по ред да поливам цветята… Така правя май всяка вечер. Т. Влайков, Пр. I, 196. Вървим напред. Тъй беше всеки път в нашите учения. Да, това сме го правили хиляди пъти вече. Й. Йовков, Разк. II, 133. // Обикн. след въпрос какво. Занимавам се с нещо. — Какво прави той в София? — Следва в университета. Ив. Карановски, Разк. I, 165. Едно момче седяло край огъня до една воденица. Дошъл воденичарят при момчето и попитал: — Какво правиш, момче? — Пека питка — отговорило момчето. Ран Босилек, ВП, 116. — Какво прави кмета, Янко? — Какво ще прави кмета — яде и пие. Й. Йовков, ВАХ, 75. Тя искаше да знае, какво прави той, къде ходи, какво мисли. Елин Пелин, Съч. III, 128. Заран рано най-старата жена понякъде разпорежда кой какво трябва да прави през деня. Е. Каранов, ПСп, 1876, кн. 11-12, 127.

6. Организирам, уреждам, осъществявам (някакво събитие, проява). — Като дойде ново правителство, прави нови избори. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 134. Знаете ли вие, че той прави конкурси за най-красиво скромно облекло? А. Гуляшки, ДМС, 89. — За мене Бешков е един от най-даровитите хора в България, у когото има елемент на гений. .. И когато Бешков прави изложба, никой не трабва да прави изложба в същото здание, защото става смешен. Ив. Сарандев, ЕС, 113. — Сакън, — рече той — не ме бива ни събрание да правя, ни дълго да сборувам. Кр. Григоров, Н, 116. Аз пръв път ще гледам това тържество. Колко ли хубаво го правят тук! Каква ли е радост, какво ли е веселие… В. Друмев, И, 5. Правя сватба. ѓ Правя кръщене. ѓ Правя избори. // Основавам, образувам, формирам. — Келеш! — викаше с целия си глас Мравунека. — Вчерашен мухлю, тръгнал партия да прави!… Г. Караславов, Избр. съч. I, 274. — Ами питахте ли барим владиката защо е заключил училището? .. — Каза, че училището той го е правил и той ще му съди. — Ами митрополията кой я прави? — Кой ще я прави, ний сме я правили. П. Р. Славейков, БП I, ХХVII. Няколко чапкъни правят комитет тука. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 22.

7. В съчет. със същ., които означават някаква дейност, проява, факт. Осъществявам, извършвам дейността, проявата, жеста, факта, означени със съществителното. Пра‑

вя аборт. а). Абортирам, помятам. б). Извършвам аборт на бременна. Правя бунт — бунтувам се. — Мари, магарска дъще, мари въртоглава куфалнице, и ти ли ще правиш бунт. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 18. Правя война — воювам. — В Багдад отивам! Вуйчо имам в Багдад с два дюкяна, търговец съм решил да ставам. Пък който иска, нека прави война! Ст. Дичев, Р, 183. Правя въстание — въставам. Турците не можаха да разберат, че сме мислили с голи ръце да правим въстание. К. Величков, ПССъч. I, 9. Правя грешка — греша. Тайничко в себе си той [бай Нончо] се утешаваше с това, че ето на — и други като него бяха правили грешки. А. Гуляшки, СВ, 166. Правя грях — съгрешавам. Карах те да вземеш работа от Тана, защото един грях прави този, който посегне на някого, а два — който посегне на себе си. Ст. Чилингиров, ХНН, 185. Правя жертва — жертвам. — Ти мъж ли си? Вечно без пари. Не правиш никакви жертви за едно нищо и никакво удоволствие на жена си. Елин Пелин, Съч. IV, 150. Правя завой — завивам. По платното на улицата често профучаваха бронирани коли и мотоциклети, правеха остри завои на пресечните улици. Д. Ангелов, ЖС, 12-13. Правя избор — избирам. Колко ли коварно излъгани моми са изхвърлени на произвола на съдбата и със съкрушение правят избор между гладната смърт и позора. Ал. Константинов, Съч. I, 121. Правя икономия — икономисвам. Майка ми без сапун се миеше едно време, икономии да прави, а вий сте го ударили на разсипия. Чудомир, Избр. пр, 8. Правя обиск — обискирам. Когато веднъж ми правиха обиск в квартирата да търсят оръжие, уж оставено от арестувания ми брат, не знам как- съм се държал, та Янков после ми се подсмиваше. Кр. Григоров, Н, 183. Правя операция — оперирам. — Операция важна имам да правя на Шандовата жена. Ив. Вазов, Съч. IХ, 144. Правя опит. а). Опитвам. Мария, която на няколко пъти прави опит да прекъсне мъжа си, най-после сполучи да му забележи. — Ти много не показвай юначество — с турци шега не бива! К. Петканов, Х, 31. б). Извършвам опит (в 4 знач.), експеримент, за да проверя или установя нещо. Правя пакост — пакостя. — Я да я [лисичката] пуснем, дядо Мирю! … — Че как тъй ще пуснеш лисица, бе сине? Тя е вредна твар. Прави пакости и на хората, и на дивеча вреди. Ем. Станев, ЯГ, 44. Правя подбор — подбирам. По-рано той с голяма лекота отваряше уста и хвърляше на всички страни всякакви думи, като не правеше никакъв подбор. К. Петканов, ДЧ, 462. Правя поклон — покланям се. Бързо се навежда изуменият свещеник и прави дълбок поклон. Елин Пелин, Съч. I, 67. Правя поръчка — поръчвам. И славата на брат ми гръмна като голям фирмописец. Започнаха да му правят поръчки: обущарят, ковачът, бръснарят, кръчмарите. К. Калчев, ПИЖ, 175. Правя посещение — посещавам. Но .. подидаскал Мироновски се контеше твърде грижливо, .. пиеше много боза да се накърви и правеше редовно посещения на първенците, от политика. Ив. Вазов, Съч. VIII, 60-61. Правя признание — признавам. Правя разходка — разхождам се. Аз живея тъдява близко и всеки ден почти правя разходката си тука. Ив. Вазов, Съч. Х, 46. Правя ремонт — ремонтирам. Наскоро правих ремонт на апартамента. Правя сметка — смятам, пресмятам, изчислявам. Станка питаше своите другарки, колко са изработили и колко са получили, правеше сметка и ги караше да протестират, ако са ги измамили. Г. Караславов, Избр. съч. II, 638-639. — Колко пари значи събрахме днес? — запита Лальо и почна да прави сметка. — Ние донесохме осемнайсет и четири — стават двайдет и две — още единайсет — всичко трийсет и три. Така ли е? О. Василев, УП, 31. Милойко също оглежда, обикаля камъка, прави сметка като колко висок ще бъде, ако се изправи. Й. Радичков, ББ, 85. Правя снимки — снимам. Автоматическият им фотоапарат бе пуснат в движение и непрекъснато правеше снимки. Елин Пелин, ЯБЛ, 128. Правя стачка — стачкувам. Ти си говорил в града пред работниците да правят стачка. А. Спасов, С, 29. Правя сравнение — сравнявам. Той [Легрен] още от дете почна да прави сравнение между професията на баща си .. и професията на ония янки, които идваха с лукс-вагоните на експреса. П. Спасов, ХлХ, 13. Правя търговия — търгувам. Позволете ми: какъв бихте ме нарекли, ако вместо да правях търговия с жито и пашкули, аз изнасям на тържището гладки валчести камъчета, извадени из дъното на Искъра? Ив. Вазов, Съч. ХII, 40. Правя услуга — услужвам. Неприятно е да се чувствуваш вечно задължен някому. Лично аз предпочитам да правя услуги, отколкото да ми правят. Ем. Манов, БГ, 130. — Правя шум — шумя. Кърджалиите се раздвижиха, като се мъчеха да не правят шум, за да не ги усетят от Урум-Ени-кьой. Й. Йовков, СЛ, 121.

8. След въпрос какво. Намирам се в някакво състояние, чувствам се по определен начин. Кина .. улови конете за поводите, поведе ги и ги спря пред къщната врата. — Много рано се завърнахте! Какво прави леля? Добре ли е? К. Петканов, МЗК, 9. — Оня ден, знаеш, си мисля за тебе и си викам: какво ли прави Божанка? Св. Минков, РТК, 132.

9. Сторвам, причинявам (обикн. добро, зло). Едничкото зло, което още си позволяваше да прави, беше гонението на учителите. Ив. Вазов, СбНУ I, 36. При мене гостуват

няколко дена двама млади търговци от Тулча. Единият ми казва: турците ни правят добро, че ни затварят така от време на време; дават ни възможност от най-разни краища на България да се срещнем и запознаем. К. Величков, ПССъч. I, 66. — А не мъчиха ли, не убиваха ли някого? .. От няколко години те нищо не ни правят. Й. Йовков, Разк. II, 122.

10. В съчет. със същ., които означават взаимоотношения. Попадам, влизам в означеното взаимоотношение. Правя приятелство — дружа, сприятелявам се. Правя любов — любя се.

11. В съчет. със същ. дарение, подарък и др. Давам, поднасям на някого означеното от съществителното. Правя подарък — подарявам. Бил внимателен човек, правел Ј подаръци всеки месец и Ј давал валута за вносна козметика. Й. Попов, БНО, 127.

12. В съч. със същ. за парично отношение заем, застраховка и др. Влизам в отношението означено от съществителното. Правя дългове — задлъжнявам. Преди бях прикомандирован във Военното училище, получавах 500 лева месечно и все отгоре тях правех и дългове… За нищо не мислех!.. А. Страшимиров, Съч. I, 70. Правя заем. а). Вземам заем. б). Заемам, давам някому заем. Кондо добре знаеше как дядо Нойко тачи турската власт. Той навсякъде даваше рушвет, правеше заеми на по-висшите чиновници и се стараеше да бъде добре и с последния турчин. Д. Немиров, Б, 91. Правя застраховка — застраховам. Отивам по селата и ще правя застраховки. Няма да остана гладен. Й. Йовков, ПГ, 9. Правя застраховка на имота си.

13. В съч. със същ за признак. Констатирам, установявам наличие на признака, означен със същ. Правя разлика — различавам. Едвам сега той разбра, защо образът, който беше видял на иконата, не изглеждаше нов за него. .. Той не беше му чужд. Той се раждаше в душата му, из спомените му, и сам Гроздан не можеше вече да прави разлика между сегашното и видяното по-рано. Й. Йовков, Ж 1945, 195.

14. В съчет. със същ. като комплимент, критика, забележка и под., означаващи говорен акт, реплика. Изказвам, отправям, насочвам към някого думи, реплика, означени от същ. И няколко пъти подред съм Ј правил смели комплименти, които другарките Ј .. чули и я закачали отпосле. Г. Райчев, Избр. съч. I, 19. Често той подйемаше моите заповеди и свикваше, и повече от мене се заканваше и ругаеше тия негови другари, на които аз правех бележки. Д. Калфов, ПЮН, 136. Снощи ти правеше предложение на доктора, не той на тебе. Ти го накара да си размените пръстените, не той! Й. Йовков, М, 77. Околийският комитет на революционната организация ми правеше мъмрене за непристойно държане пред турците и за хули на народното дело пред българите. А. Страшимиров, А, 185. — Може и по-рано да дойдем — рече. — Май ще ставаме софиянци. Досетих се, че пак правеше намек за уволнение. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 311. Затова той избягваше възраженията: нито ги правеше, нито искаше да му ги правят. Ив. Вазов, Съч. VIII, 16.

15. Извършвам някакво движение, жест или гримаса, обикн. за да изразя, да покажа нещо или с някаква цел. Така, без да гледа към тях, той избираше тия, които имаха най-скъсани ботуши и мълчаливо им правеше знак да излязат от строя. П. Вежинов, ВР, 200. Хайнц стърчеше пред мене, правеше кисели гримаси и също едва се въздържаше да не прихне. Др. Асенов, СВ, 44. Той се обръщаше към полуотворената врата и следеше с очи сина си кому какво дава, правеше мимики с присвиване на вежди, с ръце и пак отново ме заприказваше. Кр. Григоров, Р, 10. Две-три присмехулни булки го гледат лукаво .. и за миг — спомнят си, че е задушница — и пак правят тъжни лица. Елин Пелин, Съч. II, 19. Бай Ганю се сърди, блещи се и прави сърдити жестове. Ал. Константинов, БГ, 39. — Образът на един ангел ще осветлява пътя ми и ще ме пази там — твоят! — отговори влюбеният младеж, като Ј правеше въздушни целувки, преди да се затули зад скалата. Ив. Вазов, Съч. Х, 127. Правя сърдита физиономия.

16. Извършвам, изпълнявам някакъв обряд, обичай и под. като спазвам определени правила, изисквания, традиция. — Но той служи в черква? — Как, редовно и както се следва. И прави водосвет, и венчава, и кръщава с всичката сериозност и благоговение. Ив. Вазов, СНЖ, 51. Два месеца не беше валяло дъжд и селяните от Подгоре излизаха да правят молебен над полето. Елин Пелин, Съч. III, 89. През годината тя знае, кога от кой фасул трябва да се вари, кой е за тях си, кой е за службата, дето я правят на Свети Никола, и кой за гости. Т. Влайков, СВ I, 1925, 168. При тия славни гробове правим панахида за успокоение на душите на праведниците. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 45. И тогава сватбарите като видяли тоз човек, че се кръсти и поклон струва, помислили кой знай какви магии прави. СбНУ ХХVII, 334. Черна чума въведоха, / юмори девет синове, / .. / майка хи ходи навънка, / навънка, йоще навътре, та си ми жално плачеше, / на сички помен правеше. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 90. // Извършвам, изпълнявам някаква процедура, обикн. лечебна. — Вие бани правите ли? — запита чиновничката. — Не, докторът не ми дава. Н. Каралиева, Н, 106. И така, всеки следобед аз правя бани в Княжево. Г. Райчев, Избр. съч. II, 19. Докторът ме прегледа днес. Констатира хроничен катар на ларинкса. Ще трябва да ме маже около десе‑

тина пъти, като правя и гаргара. Ив. Вазов, ПЕМ, 28. Ето неколцина от "светите хора" стават и правят упражнения, в които дори и неспециалистът ще разпознае упражнения на йогите. Т. Кюранов, АП, 67. Правя нагревки. ѓ Правя промивки на раната. ѓ Правя масажи на болния си глезен.

17. В съчет. с обстоят. поясн. за начин. Постъпвам, действам (по определен начин). Когато Петър се напиеше, той говореше в кръчмата пред всички: — Добре прави старецът! — Нека ги крие тия пущини [парите]. Елин Пелин, Съч. III, 28. Тогава вий зле правите, като сте напуснали поста си. Ив. Вазов, Съч. ХII, 136. Ами тъй ли правехме ние с младите момичета някога, а? Тъй ли се любихме? Хванеш се на хорото най-напред срещу нея, че я поглеждаш, че я стрелкаш с очи. Чудомир, Избр. пр, 153. Ако ратаят е нов и аджемия някой, дядо Славчо ще фане сами да му покаже .. А и с овчари, и с копачки, и с всякакви работници сѐ така прави. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 5. // С местоим. какво и съюз да и в съчет. с предл. с и с лич. местоим. във вин. Постъпвам с някого, нещо, прилагам някакви мерки към някого, означен от местоимението. Раксин заключи ковчезите със златни ключове и ги предаде тържествено .. на младоженката, която като не знаеше какво да прави с тях, ги връчи на своя млад съпруг. Ст. Загорчинов, ДП, 30. — Каквото щеш ме прави, — рекох му аз — не ща да ти угодя. И да ме разкъсаш, кръвта ми капка по капка да изсмучеш, няма да спечелиш нищо. Н. Райнов, КЧ II, 33. Но писнала майка: не дава момата, / и зет другоселец не ще. / Какво не я правиха: думат, предумват — / опитват и зло, и молби. К. Христов, Избр. ст, 199.

18. С прил. Придавам някому или на нещо друг вид или друго качество (означено от прилагателното), променям нечие състояние, положение. Каквато си беше хубава, още по-хубава я правеха гиздавите Ј премени и накити. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 9. Пред огледалото се пудреха актьорите, — .. Дойде и Бояна: .. — напудрена, в нов костюм, който я правеше много, много възрастна. М. Кремен, СС, 88. Една безименна и безводна река .. простира през сред селото широко и каменливо речище и прави картината още по-грозна и по-печална. Елин Пелин, Съч. I, 16. Животът му не беше друго освен вечно възмущение срещу неправдите! Той не виждаше, че прекаленото правдолюбие го правеше досаден. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 417. Сребърното седло не прави коня по-добър. Послов., П. Р. Славейков, БП II, 128.

19. Рядко. Обикн. в съчет. с отвл. същ. Създавам, предизвиквам някакво чувство у някого; доставям. Тия сватбени официалности отдавна си изпиха водата и няма защо ние .. да правим на публиката удоволствие с различни зрелища. Елин Пелин, Съч. II, 115. Прави ми удоволствие да се разходя с вас. Д. Димов, Т, 333. Няма да ти правя кефа.

20. Прен. Ставам причина за появата, за съществуването на нещо; предизвиквам, причинявам. Вместо думите: "Съединението прави силата" .. нека се турят над вратите на Народното събрание кротките думи на Христа: "Любите друг друга!"… Ив. Вазов, Съч. IХ, 102. — Газта не прави петна, напротив, чисти. М. Грубешлиева, ПИУ, 131. Лепкавината, която са намира в брашното и която прави да са разтяга тестото, изгубва са от топлината на слънцето. Ступ., 1875, бр. 4, 32. Зимата прави понякога сума поразии. Умът прави всичко. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 187.

21. Прен. Само в 3 л. Образувам, формирам нещо (без съзнателни усилия, дейност). Той стигна там, гдето водата излизаше от гората, разширява се на едно място и правеше тоя хладен и бистър вир, в който жените от Жеруна переха губери и белеха платна. Й. Йовков, СЛ, 22. Оттука пътят губи своя лош характер, той прави по-чести зигзаги и заобикаля ръба на склона. Ив. Вазов, Съч. ХV, 78. Там, където коларският път прави остър завой на изток, започва тясна планинска пътека. О. Бояджиев, П, 8. Като змия са спуща от планината река Тополка, прави всякакви кривулици и своеволни полукругове. Л. Каравелов, Съч. II, 26. Земята на Гръция, прорязана с планини .. и обиколена от всяка страна с море, което прави много заливи и пристанища .., всичко това спомогнало на гръците да ся развият. ВИ, 20. // Формирам, съставлявам, съставям. Ти си буден, не спиш, не си взел нищо упоително, но кажи ми, какво става с тебе, с клетките ти, които правят твоето тяло, твоя мозък, с цялата твоя сложна машина от кръв и месо? Елин Пелин, Съч. V, 19-20. Край огънят, отпред, по-старите седяха / ..; / а по средата им сам дядо Дивисил, / комуто челядта половина село прави! П. П. Славейков, Събр. съч. III, 17.

22. С действията си предизвиквам, постигам ролята, позицията, статуса на някого. "Като вземем властта, тебе ще те правим кмет…" Ст. Даскалов, БМ, 43. Пък и защо не иска да ме прави обущар, какъвто мечтаеше по-рано да стана? Ст. Чилингиров, ХНН, 38. — Никога — мислех аз тази вечер, .. никога не трябва да се изживява една любов до край, ако мъжът е решил да прави съпруга от любимата жена. Г. Райчев, Избр. съч. I, 35. — Фала тебе, Айкуно девойкьо / .. / Ако очеш вера да промениш, / да те водим на мои дворове, / да те правим честита кралица. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 222.

23. С предл. на. Държа се с някого, отнасям се към някого по определен начин, тъй като го представям или мисля за някакъв. Взех да

се ядосвам, очевидно Хайнц криеше от мене причината за своето неочаквано посещение в хотела. — Моля ви се, не ме правете на дете! — строго отрязах аз. Др. Асенов, СВ, 43. — Какво ни е направил! — рече презрително Ганчо Панайотов. — Нищо не ни е направил — само на глупаци иска да ни прави… Г. Караславов, СИ, 23. — Гювечът е суров. .. — А че … не е суров… — Е, ти пък на говеда ни правиш. Елин Пелин, Съч. IV, 125. Горката Буриянка / грозно любе люби / .. / Из селото ходи, / кучетата го лаят, / на мечка го правят. Нар. пес., СбВСт, 790.

24. Само в 3 л. В съчет. С числ. или с колич. местоим. При пресмятане — давам някакъв резултат, някакво крайно количество. Учителят подигна малко очилата си, изгледа открай докрай всички деца и рече: — .. Кой ще каже колко правят девет по пет? СбХ, 76. — Най-напред ще си реша задачките по аритметика. Две и две прави… четири. Така. Три и три равно на… седем. И. Петров, ЛСГ, 41. Пътят стана много труден .. и Атанас Щерев започна да нахоква водачите. — Няма друг път! Оправдаваха се могиловци. — Иначе трябваше да минем откъм Яворец, а това прави още четири часа път. Д. Ангелов, ЖС, 255. Днешните четири редовни книжарници що имаме .., сякоя от които продава на година около за 250 хил. гроша книги, скупом сичко наедно сметнато прави тъкмо един милион. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 3, 1-2.

25. Диал. Намествам изкълчени стави или счупени кости. Иди при знахарката, че само тя може да прави крака.

26. Остар. Книж. Със съюз да и следв. гл. Пораждам, причинявам, предизвиквам у някого състоянието, действието, изразено с глагола; карам. — Да, драмите… Но защо избират именно такива, които те правят да си излизаш от театъра, като болен с разстроени нерви и през нощта да не можеш да спиш от безобразни мисли?.. Ив. Вазов, Съч. IХ, 24. Изискаността на формата и смелия полет на фантазията му правят да се забрави много от отрицателните неща в неговата поезия. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 98. "Само надеждата, че ще мога и аз да участвувам за преуспяването и величието на отечеството, ме прави да умра спокойно" — бяха неговите последни думи. Р, 1926, бр. 231, 2. Знаеш ли ти .. какво нещо е любовната ревност? .., това е страшно, ужасно чувство. То прави човека да си изгубва ума. В. Друмев, И, 16.

27. Остар. Книж. Причинявам, създавам, докарвам (някакво чувство или състояние). Тя с това занимание, каквато е слабичка, прави ми грижа. Ив. Вазов, Съч. IХ, 55. Ст. Моор: Бог, който ми праща сълзи с Карла, с тебе, мой Франце, ще да ги изсуши. Франц: Е, сега, — ако вие се отречехте от тоя син? .. Не ли тая любов към него ви прави сичките горчивини? Н. Бончев, Р (превод) 6-7. Кога честити, кога злочести в боевете си противо слабото Византийско правителство (550 .. и 583 год.) те (славяните) му правяха много несгоди. Ч, 1871, бр. 21, 655. правя се I. Страд. от правя в 1-17, 22, 23 знач. Дядо Грую е нещо като домакин на училището. Казват, когато се правело, той много работил и помагал около строежа му и оттогава си го сметал вече за свой дом. Т. Влайков, Пр. I, 223. Ето защо, вместо от ужасно скъпата платина, нека се правят уреди, чаши, шишета от въздух. Хр. Смирненски, Съч. III, 87. Идат празници, иде Коледа, ще се правят краваи, милини, добро брашно ще трябва. Й. Йовков, ЖС, 152. II. Възвр. от правя в 18, 23 и 25 знач. III. Безл. Умираха хора, правеха се сватби и се раждаха деца, животът вървеше по пътя си. Д. Фучеджиев, Р, 242. През тая дупка обязателно трябва да премине всеки поклонник на пещерата и да излезе отгоре на скалата. Това се прави за здраве, както и да се узнае грешен ли е поклонникът. Ив. Вазов, Съч. ХV, 35. Народът е добър, гостоприемен, но си е малко грубичък, няма какво да се прави. Й. Йовков, ПГ, 187-188. правя си I. Възвр. от правя в 1-3, 6, 7, 9, 11, 14 и 16 знач. Тодор и Аничка си правеха сами нов обор, също тъй както по-рано пак сами бяха си правили и къщата. Й. Йовков, ЖС, 78. Отдавна никой не беше си правил нова дреха, отдавна никой не беше се изпрал с истински сапун. Г. Караславов, ОХ, 465. Аз си правех път с ръце, с гръб, опитвах с крак коварните наноси, промушвах се, изсипвах пясъка из обувките си, докато най-сетне светваше пред мен зелената полянка край реката. Ил. Волен, МДС, 15. Не си спомням какво съм казал, но видях как само влакът на надеждата бавно тръгна да ни изоставя.. А аз тръгнах да си правя самокритика. Д. Бегунов, ЧОД, 56. Правя си кафе. ѓ Правя си масаж на крака всяка сутрин. ѓ Правя си удоволствие като се разхождам в слънчев ден в парка. II. Взаим. от правя в 1, 2, 6, 9, 11 и 14 знач. Турците уморени от борба с вятъра и талазите, дърпаха отчаяно, като си правяха един на други команда. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 79. Тъмней. Тук къдри се градина непозната / на мълниите в светлината, .. / .. / Навред дървета правят си поклони, / а други се прегръщат, клони в клони. К. Христов, ЧБ, 74. Правим си комплименти.

ПРА̀ВЯ СЕ несв., непрех. С предл. на или допълн. изр. със съюз че. Давам вид, преструвам се, че съм някакъв или че върша нещо. Много се вълнуваше, когато някой от синовете не пишеше. Той утешаваше снахите си, правеше се на спокоен и уверен, но в себе си се тревожеше. Г. Караславов, ОХ II, 393. Отиват към трапезата и се правят, че никого не познават. — Добър ден! — Откъде сте? — ги питат сватбарите. Ив.

Хаджийски, БДНН I, 134. — Не кори царя, Елено! — укорно издума Теодосий.. — Не коря царя, братко, а царицата, новата Теодора. Тя стои зад гърба му. Не гледай, че се прави на кротка, на срамежлива. Като тиха вода тя е по-страшна. Ст. Загорчинов, ДП, 282. Ежеше се [Марин]в училище, правеше се на побойник, грубиянин. А върнеше ли се вкъщи, взимаше котенцето си на колене .. и търпеливо го хранеше със залъчетата, които бе спестил от обеда си. А. Гуляшки, Л, 347.

Ѓ Дума дупка не прави. Разг. Употребява се, за да се изрази пренебрежение към нещо изказано, подкана да не се обръща внимание на нещо казано. — Все заповядват, а мен никой не ме пита! — Какво, какво? Я се върни назад! — спря го дежурният. — Мърморя си. Дума дупка не прави, другарю лейтенант! — рече Гилзата и ускори ход. Хр. Пелитев, ХО, 84. — Е, дума дупка не прави. Нали не те е ударил, напсувал те, ами ти малко ли го псуваш? В. Нешков, Н, 214. Прави чест на някого. Книж. Похвално е за някого, издига някого нравствено. — Не предполагах, че ще го защищаваш като лъвица. Все пак това ти прави чест. М. Марчевски, ТС, 38. Има да отбележим само, че разглеждането на много въпроси .. е извършено майсторски и прави чест на автора. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 216. Ти белег си страшен и знак за свобода, / за коя под тебе гинеше народа, / и лъвът, и храбрий: и смъртта до днес / под тебе, бесило, правеше ни чест. Ив. Вазов, Съч. I, 174. ПравЈ <му, си> сметка<та>. Разг. 1. Прецени добре, помисли добре, помъчи се да си представиш. Мари аз хубаво виках едно време на наш Теня, когато беше помощник-кмет. Ти, думам му, си се заловил да обявиш нашия град за курортен, но прави си сметката! Родът ви е голям, напълнил е цяла България, ще почнат да се точат всяка година гости, че няма бял ден да видим. Чудомир, Избр. пр, 204.2. МислЈ му (употребява се като закана към някого да обърне внимание, да мисли за лошите последствия от това, което върши). — Ако за всеки претрепан ромеец ми е писан грях, много ще са греховете ми .. Но пак не вярвам да са повече от твоите. Рано или късно ние с тебе ще се срещнем в пъкъла и тогава прави му сметката! О. Василев, ЗЗ, 102. — Христо, прави си сметката вече подир тая декларация на годеницата си. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 38. Правя впечатление. Книж. 1. С външния си вид или способностите си привличам вниманието, интереса върху себе си. Ала после тя [Ирина] веднага съзна унизено, че външността Ј правеше впечатление на всички. Д. Димов, Т, 301. Стефан Караджа прави силно впечатление на Левски с дръзката си смелост, с голямата си пъргавина. Ив. Унджиев, ВЛ, 54. 2. Откроявам се, отличавам се, забележителен съм. Още като дойде Райко Вардарски в Преспа, още от първия ден, целият град обърна очи към него. Беше непознат човек, а правеше впечатление и с горделивата си походка, и с широката си буйна брада. Д. Талев, ПК, 74. Правя въпрос за нещо; правя <на> въпрос нещо. Разг. Изявявам претенции или съображения във връзка с нещо, поставям нещо на обсъждане, създавам проблем от нещо. — За стил, за сюжет, за фабула, изобщо за работи, които не ги разбирам, не правя въпрос — приказвам само за такива неща, които като обикновен читател съм забелязал и които никой критик не може да отрече. Г. Караславов, Избр. съч. II, 82. Гено Киров беше много търсен и той се отзоваваше на всички покани. Вземаше участие, без да прави въпрос за хонорар — много пъти и уморен след представление. Т, 1954, кн. 4, 21. Хубаво е в таратора да има и лед — по̀ е приятен тогава. Ама не го правим на въпрос: ако няма лед, то поне млякото да е по-кисело. Хр. Радевски, Избр. пр III, 220. Правя вятър някому. Разг. Ирон. Прекалено хваля, лаская някого. Но, драги Борисе, ние се познаваме отдавна с тебе, ние си знаем и калта под ноктите, за да не си правим сега вятър! К. Калчев, СТ, 179. Всеки човек, дори и най-правоверният комунист, има слабости. .. Един обича да му говориш за неговото героично минало, да го наричаш "борец за правда и за свобода" — прави му вятър, какво ти струва? М. Марчевски, П, 155-156. Правя изключение. Книж. Не влизам в категорията, групата, за която става дума. Дюкяните отвън се отличаваха само по своите фирми, написани с бяла боя на различни по големина тенекии. .. Изключение правеше фирмата на нашия дюкян — голяма и цветно украсена. Ст. Чилингиров, ХНН, 11-12. Нямах приятели! Само Ангелари правеше донякъде изключение, но той беше железен момък. А. Гуляшки, ДМС, 191. Каквото и да разправяме, селата ни стават китни паланки и ежедневно крачат към града. И моето родно село не прави изключение, и то се променя. Г. Краев, Ст, 1965, бр. 1005, 1. Правя кал (мръсно, мръсотия) някому. Жарг. Пакостя на някого, обикн. като злословя, сплетнича тайно, в негово отсъствие. Уж Ј е приятелка, а винаги използва да Ј направи кал пред шефа, когато я няма. Правя капитал от нещо. Книж. Отдавам прекалено голямо значение на нещо и го използвам в своя полза, спекулирам с нещо. — Министър! — разтвориха се широко зениците на Чардаклиев, който смяташе да прави капитал от думите на фабриканта. Д. Кисьов, Щ, 35. Олаф е издънка на видна фамилия, и драго му е дето е тъй, без да прави от това какъвто и да е капитал. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 5. Правя компания някому. Разг. Придружавам някого или стоя при някого, за да не е сам. — Дошъл с един

френски колега и тая вечер имаме среща с него в нашия клуб.. — Ще те моля да ми правиш компания, да не се чувстваме .. затруднени в разговора. Нали знаеш хубаво френски. Ст. Даскалов, СЛ, 228. Правя мили очи някому. Разг. Ирон. Старая се да угодя на някого, държа се внимателно с него, лаская го; подмилквам се, угоднича. Киро и жена му започнаха много често да я [старицата] посещават и да Ј носят гозбички и различни сухоежбини, които те нарочно подбираха. Канеха я да иде да живее при тях. Правеха Ј мили очи, ласкаеха я. Г. Караславов, ОХ, 21. — Аз я написах тогава само за удоволствие на брат си. Никому не съм правил мили очи. М. Грубешлиева, ПИУ, 179. Правя пари. Разг. Печеля много; богатея. И всички знаеха, че той повече се интересува от пчелина си, отколкото от децата. .. Събира човекът хубав и ароматен боров мед, продава го, прави пари и ги праща в столицата. Б. Несторов, СР, 154. И ти, например, да беше приел докторския си атестат от някой медицински факултет, а не в албанските баири, щеше да мислиш да правиш пари, а не бунтове. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 11. Правя поведение. Разг. Ирон. Съзнателно се държа прилично и любезно пред някого; докарвам се. Иска да я назначи за своя секретарка и затова прави поведение, а да знаеш само колко е цапната в устата. Правя политика някому. Разг. Ирон. Старая се да угодя на някого, докарвам се пред някого, за да постигна нещо, което зависи от него. Сербезов: Затова [правителството] ако падне в ръцете на комунистите, няма да го погалят с пауново перо. Лозенов: Ах, значи, тъй!… Пък аз досега му правех политика. Г. Караславов, Избр. съч. Х, 159. Правя път¹ (място) някому. Отдръпвам се, отстранявам се и давам възможност някой да мине (да седне, да застане), обикн. като израз на уважение. Една от големите радости на жената от това време са децата, особно докато са малки, и когато почне да ги жени. Тогава жените, които искат да се сродят с нея, започват да я обикалят и да Ј засвидетелствуват по всякакъв начин уважението и намеренията си. Правят Ј път в черква, заприказват я на пътя. Ив. Хаджийски, БДНН I, 110. По това, че окръжният управител му правеше път и му се усмихваше угоднически, за Куминов стана ясно какъв ще да е този неочакван гост. Г. Караславов, ОХ II, 209. На улицата, обаче, не беше лесно да се танцува. Първо: стените и електрическите стълбове не бяха наклонни да му правят място, па и леда никак не позволяваше по-големи пластични размахи. Хр. Смирненски, Съч. III, 207. Правя път² на някого или на нещо. Разг. Давам възможност на някого или на нещо да действа, да се развива. — Защо старият не ни даваше да вземем детето днес? Да не би нещо лошо да е сънувал? .. Нали си жена, все на злото правиш път! К. Петканов, ДЧ, 163. Правя се на две (три) и половина; правя се на ударен (утрепан); правя се на дръж ми шапката; правя се на ни лук ял, ни лук мирисал. Разг.; Правя се на ампе; правя се на тапа. Жарг. Преструвам се, че не разбирам, не зная или не забелязвам нещо; преструвам се на наивен, на глупав. И ги слушам една вечер, като разговарят. Тя от прозореца в горната стая, той от оградата. — Обичам те, Росано! — казва Ј. А нашата, каквато е душевадница, прави се на две и половина: — Ами, обичаш ме! Кой знае коя от вашето село обичаш! Тарас, СГ, 59. — Не се прави, моля ти се, на три и половина. Знаеш, че момъкът е влюбен в тебе. Ем. Манов, ДСР, 373. — Нали ти рекохме да забодеш китката на ревера, защо се правиш на утрепан? В. Жеков, ТП, 74. Глория: — .. Дай втория ключ! Загоров: — Какъв втори ключ? Глория: — Не се прави, моля ти се, на ударен! Преди да ми върнеш оня ключ, ти си направил още един. О. Василев, Л, 39. — Ха-а, ха, ха — заля се в смях Пени, като се удряше с две ръце по коленете. — Сватанак, защо се правиш на дръж ми шапката — Берлин ничево! Ама я рече! Като не разбираш руски, защо не си траеш? В. Нешков, Н, 247. Каже тия думи, па се огледа да не би Черпака да е някъде наблизо. А след това дълго мълчи и отново слуша, като се прави на ни лук ял, ни лук мирисал. П. Незнакомов, СП, 38. Загрявам аз, че иска да ни пробута тоалети и дамско бельо, ама се правим на ампе и му пускам фитила. Тарас, ТМ, 48. На Боби майка му се слага на господин Крюгер жестоко, Краус все тича по някакъв бизнес, ние с Боби се правим на тапи и цяла нощ пием уиски. Д. Цончев, ЧС, 149. Правя си гаргара¹ с нещо. Разг. Лесно ми е да правя нещо, не се вълнувам или смущавам, когато го правя. Тя си прави гаргара с математиката. Правя си гаргара² с някого. Жарг. Подигравам се с някого. Не си прави гаргара с учителката. Правя си илюзии. Разг. Въобразявам си, че мога да направя, постигна нещо, че нещо ще се осъществи, ще има благополучен изход или че нещо е различно. Да не си прави илюзии, че може да възпитава, защото "истинският поет има една поетическа същност, която с цената на нищо не можеш да измениш". В. Йосифов, Избр. тв I, 58. Изглежда, че Ахтунг по някакъв свой, животински начин усети мислите ми, защото каза: — А това, дето си се родил с късмет — хич да не си правиш илюзии! Тука всички сте в ръцете ми. П. Вежинов, ЗНН, 63. Правя си оглушки. Разг. Преструвам се, че не чувам или не разбирам, когато ми се казва да извърша нещо, за да не го правя. Отвреме-навреме колата спира пред някоя болница, дето слизат болни, изпратени за там. Ние се бавим дълго, докато ги приемат, защото обикновено си правят оглушки и в първия момент решително ги връщат. Л. Стоянов, Х, 98. Ала невястата си гледа само детето, а пък за другата работа като че ли си прави оглушки. Т. Влайков, Съч. І, 1925, 272. До края на 1869 г. доста лица внесли записаните суми, но мнозинството членове не се отзовавали изобщо на подканванията и си правели оглушки. М. Арнаудов, БКД, 127. Правя си сметка<та>; правя сметка. Разг. 1. Обикн. със следв. изр. със съюз да. Само нечленувано. Възнамерявам да направя нещо; правя си план за нещо; проектирам. Като видяха, че Азлалийката изведе работата докрай, всички се умилкваха около нея и се мъчеха да минат за свои, за вътрешни хора. Правеха си сметка да закачат нещо от подаръците, които набожните жени щяха да оставят при освещаването. Г. Караславов, СИ, 65. Селото отстоеше на петнадесетина километра от града. Тръгнаха рано сутринта, като правеха сметка да се върнат към два-три часа следобед. К. Константинов, Избр. разк., 69. 2. Обикн. със следв. изр. със съюз че. Имам предвид положението; съобразявам се с някакво последствие от нещо, вземам предвид нещо. А Стайно по жилетка ходеше наоколо и мърмореше: .. — Все го закриляш тоя прахосник. Не си правиш сметката, че утре ще се върне без пукнат грош и ще увисне на врата ми. В. Геновска, СГ, 40. Правиш ли сметка .., че за всички тия младежки увлечения ще отговаряш пред властта? А. Гуляшки, МТС, 165. Който не иска да служи, да си прави сметката без мене и без помощта на цялото село. К. Петканов, ЗлЗ, 138. 3. Осъзнавам същността на нещо, представям си реално нещо. Няколкостотин бурета барут имало в калето и като почнали русите да гърмят, запалили го. Прави сметка, какво е било! В. Мутафчиева, ЛСВ I, 176. — Не може така значи. Ние работим по план. Има ли Любен шест тройки? Има. Какви са причините, той нека си прави сметка. Сп. Кралевски, ВО, 40. Правя си <излишен, такъв, този> труд; правя си труда. Разг. 1. Обикн. с отриц. със следв. изр. със съюз да. Старая се да върша нещо, полагам усилия да направя нещо, без да е необходимо непременно. Кога и как беше загубил меката си шапка и кой беше нахлузил този каскет на главата му, той не можеше да си спомни. Дори не си правеше труд да прибере под него немитата си и разчорлена коса. Д. Ангелов, ЖС, 546. Няма защо да си правим днес излишен труд да сочим недостатъците на Войниковите творби. Г. Константинов, ПР, 16. 2. В повел. накл. с отриц. или във въпросит. форма. Учтив израз, с който се дава вид, че говорещият е скромен и иска да спести, отклони усилията, които ще се положат за него. Зина, тичай повикай оногова, кочияша! Девойката припна към вратата. — Не си правете труд, госпожице! Вдинъка Евстати. А. Гуляшки, МТС, 95. — Ти може да не си вечерял, — усмихваше се Казълбашката, — та рекох да стъкмя каквото Господ дал… — Ами нямаше защо, — смутолеви Стойко, като се мъчеше да откъсне погледа си от отрупаната софричка. — Защо сте си правили този труд… Г. Караславов, С, 22. Приглеждаше го, донасяше му нещо да хапне. — Що си правиш труд, — говореше чичо Митуш. Й. Йовков, АМГ, 154-155. Правя си устата за нещо или самостоят. Изказвам желание за нещо (обикн. със заобикалки), намеквам, подсещам за нещо, което искам от някого. — Маноле, че да беше дал по една ракия бе, така бива ли — прави си устата той. Г. Краев, Ч, 115. — Само Илка ли е красавица в туй село… Кажи на господин Сахатчиев и на инженера, че там няма да ги огрей… Разбра ли? Хич и да не си правят устата? К. Калчев, ЖП, 157. — Хич не си прави устата за пари — сърдел се господарят, — аз на занаят те уча, хляб в ръцете ти ще дам, разбираш ли? Ти трябва да ми плащаш! РД, 1950, бр. 320, 2. Правя си шега (смях и под.) с някого или нещо. Разг. Шегувам се, подигравам се, присмивам се на някого, нещо. — Не мога да избия из главата си едно нещо — промълви девойката. — Това, че вие гражданите си правите шега със селянките. Подигравате се със селските моми. Н. Попфилипов, РЛ, 71-72. Никой не се залавяше да издирва издълбоко отде е таз промяна у Аго, а гледаха по-скоро да си правят смях с него. Й. Йовков, АМГ, 16. — Аз им обявих съревнование. — Е? И какво казаха те? Съгласиха ли се? — Ами, ще се съгласят… Смеят се, майтап си правят с нас. М. Марчевски, П, 9. Правя-струвам. Разг. Опитвам всички средства, полагам големи усилия, за да постигна нещо. Всеки господар обича робът му да мълчи,.. И всеки господар прави-струва, за да накара роба си да мълчи. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 193. — Ако не дойдеш и ти, Василе, ще полудея на този кораб. Прави-струвай, търси чичо владика, но без тебе не тръгвам. По-добре в манастир да ида. П. Незнакомов, СП, 136. Правя чест<та> някому; правя <тази, тая> чест някому. Разг. Изразявам уважението, почитта си към някого, (обикн. с поведението, постъпките си). — Май, тя [Мита] не е много от срамежливите! — Синко, много е добра и знае на стари хора чест да прави. Като върви, все земята гледа. К. Петканов, ЗлЗ, 8. Който иска да ни става зет, той най-напред да се научи да ни прави честта. П. Тодоров, Събр. пр II, 407.