ПРАДЯДО —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРА̀ДЯДО, ‑то, мн. ‑вци, прА̀деди и (остар.) прА̀дядове, м. 1. Обикн. с мн. прадядовци. Баща на дядото или на бабата. Аз съм Бисера .. А ти си нашият дядо, нали? Никой не вярваше, че ще ни срещнеш с добро, ама ето какво стана. Деца, това е прадядо ви, целувайте му ръка! Й. Вълчев, СКН, 604. Някога, много отдавна .. прадядото на дядо Манол беше построил тази тепавица — една от първите в селото. М. Марчевски, ГБ, 39. Султана помнеше само дядо си, но познаваше живота и на баща си, и на прадядо си Огнен. Д. Талев, ЖС, 60-61. Цялостни личности са били само бог-отец и покойният ми прадядо, който по десет години не е слизал от планината. Ем. Манов, ПС, 21.

2. Обикн. мн. прадеди. Далечни родови предшественици; деди, предци. Храмовете ни пълни с икони, домовете ни — с изящни картини и с ликовете на нашите доблестни прадеди — какво по-хубаво от това? Ал. Константинов, Съч. I, 144. Но има души на умрели прадеди, които са заслужили за рода, които и като души покровителствуват задругата, рода, а после селището. Ив. Хаджийски, БДНН I, 45. Един народ, който слуша още от своята люлка славните дела и храбрите подвизи на своите прадеди, .. всякоги е готов да послужи на отечеството си. ДЗ, 1867, бр. 3, 9. Ете така сите села и места у нас си носат името на местото, даено от нашите дедовци и прадедовци по бугарцки. СбНУ ХIV, 123.