ПРАЖДА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРА̀ЖДА ж. Диал. 1. Връзка на престилка. Тя носеше .. пъстротъкана престилка, нъ коя праждите Ј висяха изотзад. Ил. Блъсков, ЗК, 70.

2. Прашка. Старите гърци са имали и гимназии; които са били от главните общи здания, въздигнати собствено за телесни обучения, като: борение .., мерение със стрела, хвъргание с пражда и на жирите. Д. Войников, У, 1871, бр. 10, 146.