ПРАЖЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРА̀ЖЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Диал. Пържен. Той приседна насреща му и като потопваше пражените мренки в много сол и пипер, схрускваше ги още топли целите, с костите. Ст. Даскалов, ВМ, 50. Пражен лук, пражени яйца, пражен боб, пражени картофи .. и още много други скъпи селски гозби се мъдреха на наредената трапеза. Ц. Церковски, Съч. III, 220.