ПРАЗ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПРАЗ1, прА̀зът, прА̀за, след числ. прА̀за, мн. няма, м. 1. Вид лук с дълго цилиндрично стъбло, бели до светлозелени дълги напластени листа и със слаболютив вкус. Allium
porrum. В друг двор още по-нататък са насядали жените и децата да обядват на слънце; сух изостанал хлебец или току-що опечено набързо прясно кравайче и сърбат шумно с дървени лъжици разсол, със ситно нарязан крехък праз, останал още от зимата. Д. Талев, ПК, 616. На другата страна на пътеката са наредени лехички лук, чушки и праз. Т. Влайков, Съч. II, 205. Олга нареди чинии и започна да сипва от тенджерата рядка и постничка яхния от праз и ориз. Г. Караславов, ОХ II, 604. Градинарство в частна смисъл обема сеяние на разни за препитание злакове, кои са следнии: лук, чесън, праз, ряпа, зелие. Г. С. Раковски, П I, 68.
2. Отделен стрък от това растение. Дай ми два-три праза, че ще правя чорба.
ПРАЗ2, прА̀зът, прА̀за, мн. прА̀зове, м. Диал. Нескопен овен; коч. Тях [овцете] ги разделят на няколко сюрии: яловина, шилета .. и празове или кочюве. З. Стоянов, ЗБВ I, 22. — А пък за наесен, ей го, чуках праза, мисля тая пролет да оставя и кьоравото шиленце, ще ги позобвам да направят месце и наесен тумба-лумба. Ил. Волен, ДД, 149. Никакво внимание у нас не се е обърнало, както нищо не се се е направило за снабдявание страната с обикновени, но добри жребци, нито с добри бикове или празове. Пряп., 1903, бр. 73, 1. Отде се зели до два праза / до два праза сивовълнени / .. / Замърлили сиво стадо. Нар. пес., СбВСт, 309.
Ѓ Голям праз. Жарг. Грубо. За израз на пренебрежително отношение към нещо. И голям праз като е ходил до Париж, все си е така прост.