ПРАЗНЕНСТВО —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРАЗНЕНСТВО̀, мн. ‑А̀, ср. Събиране на хора за тържествено празнуване на нещо; празник. Същия този ден Ангеларови празнуваха годишнина от сватбата си. За това празненство Ставри обличаше всеки път официален костюм, купуваше голям букет от бели хризантеми. А. Гуляшки, ДМС, 73. За пръв път от фактите из историята на нашето театрално дело тряба да земем наивните патриотически диалози, които П. Р. Славейков е съчинявал .., а неговите по-връстни ученици са говорили в черква или при разни тържествени случаи, училищни изпити, празненства. П. П. Славейков, Събр. съч VI (2), 90. — Свършено е с Англия! — Свършено е, свършено е — подхвана Славян Дойков, за когото тъкмо в този момент малко важеше с кого е свършено, стига това да не попречи на семейното празненство и на веселото му настроение. Д. Ангелов, ЖС, 28. Тук бил големият пазар, тук [на форума] се обсъждали най-главните политически и правни въпроси, а през време на празненствата на това място се провеждали шумни тържества, принасяли се жертви за здравето на императора и пр. Ст. Михайлов, БС, 127.

— Друга (остар.) форма: праздненство̀.