ПРАЗНИНА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРАЗНИНА̀ ж. 1. Незапълнено, празно място или пространство. Двесте души хора още остаяли живи там, скрити под пода (в празнината на дюшемето). Ив. Вазов, Съч. ХVI, 104. Варвара провери грижливо всички ниши и празнини в колата, където можеха да се скрият документи. Д. Димов, Т, 587. Допрял лице до дъските на пода, той видя, че седочната рамка на гардероба образуваше широка вътрешна празнина. Д. Ангелов, ЖС, 478. Ударите на копалото кънтят — това значи, че е близо празнината, дето лежи богатството, дето е краят на бедността, дето почва щастието. Елин Пелин, Съч. V, 22.

2. Прен. Пропуск, липса, непълнота, недостиг на нещо, обикн. в някаква област; празнота. Ала чувствувайки липсата на много неща, които средата, възпитанието и образованието дават на другите, той преодоляваше с гигантски и непрекъснати усилия на волята си тия празнини. К. Константинов, ППГ, 153. И досега изпитвам някаква вина, че не можах да обичам Юла. Може би това не е вина, а някаво чувство за празнина в най-ранната младост, която остава незапълнена поради трагичната невъзвратимост на времето. И. Петров, ОЗап., 15. Има моменти във войната, понякога твърде продължителни, за които в съзнанието не остава следа. .. В паметта остава една празнина — събитията сякаш са направили скок, през който широко разтворените очи като че са сънували. М. Кремен, Б, 45. Когато един от нас отсъствуваше, останалите чувствувахме празнината. СбАСЕП, 313.