ПРАЗНИЧНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРА̀ЗНИЧНОСТ, ‑ттА̀, мн. няма, ж. Качество или състояние на празничен (в 3 знач.). Събота беше някак по-особен ден — като че вземаше нещо от празничността и сладостта на неделята. Ил. Волен, МДС, 9. Празничността се състоеше в това, че главният площад беше напръскан и пометен по случай идването на най-младия и най-нов министър, който щеше да произнесе реч. Г. Караславов, Избр. съч. II, 360. Комплиментът създава някаква празничност не само за онзи, който го е получил, но и за онзи, който го е направил. П. Славински, ПЗ, 284. Прекрасното традиционно селско изкуство загубва своите най-добри качества: богатство на образи .., красива празничност и грижливост в изпълнението, които не са могли да издържат конкуренцията на фабричните произведения. СбНУ IV, 88.