ПРАЗНОГЛАВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРАЗНОГЛА̀В, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Който се държи, действа несериозно, не обмисля нещата, живее безцелно; лекомислен, глупав. Знам, че има невъзпитани момчета, както има и празноглави момичета, които не се интересуват от нищо, освен от любов, танци и съответната сладкарница, дето си прекарват дните. Ем. Манов, МПЛ, 261-262. А какво щели да кажат някои празноглави хора, това никак не трябва да Ви тревожи. ЖД, 1968, кн. 3, 23. Не е някой празноглав ритни-топка, като тия хлапаци от Борово, дето не пропущат мач и се интересуват само от футболни, волейболни и не знам какви си отбори. М. Марчевски, П, 219.