ПРАЗНОДУМЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРАЗНОДУ̀МЕЦ, мн. ‑мци, м. Човек, който говори празни, безсъдържателни думи, приказки или не свързва думите с дела; празнословец. Тежи Ј неговото подчертано кавалерство: зад аристократичните му обноски вижда парвенюто, зад блестящите фрази — празнодумеца. М. Кремен, РЯ, 395. Така в "Госпожа наставничката Жаба" се осмиват такива учени празнодумци, които по цял ден дърдорят наизуст разни мъдрости и нравоучения, от които народът и държавата нямат никаква полза. Ал. Гетман, ВС, 68. Хората ги [Богдан и Добра] направиха свенливи. Уплашиха се от шушуканията на празнодумците, задоволяваха се да се гледат отдалече. К. Петканов, Х, 60.