ПРАЗНОСКИТАЩ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРАЗНОСКЍТАЩ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който се скита, без да работи нищо, прекарва времето си в безделие. Защото на тази улица са си дали среща три континента, стари и нови светове, и не е лесно да си проправиш път през тълпи от празноскитащи безделници. А. Гуляшки, ЗВ, 65. Сновях гордо по улиците, запълнени от празноскитащи гимназисти. К. Георгиев, ВНП, 24.

2. Като същ. празноскитащ м. Празноскитащ човек. "Синове, които получават големи наследства, обикновено излизат хайти." Той употребяваше често епитета "хайта" в смисъл на безделник, уличник, празноскитащ. СбЦГМГ, 153. По главната улица в пристанището безцелно сновеше сърдита тълпа от накокошинени курортисти, увити в шалове и кърпи .. Кълба прах се търкаляха с бясна скорост по улиците и обираха всички нечистотие по пътя си, за да ги хвърлят в лицата на празноскитащите. Ат. Мандаджиев, БЦР, 92-93. Улиците [на Москва] са изчистени от тълпите на празноскитащите. Всеки човек тук е зает. Н. Фурнаджиев, МП, 37.