ПРАЗНОТА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРАЗНОТА̀ ж. 1. Качество или състояние на празен. Тъй като, след смъртта на Стойка и изпъждането на Севда, Юрталана постоянно тичаше нагоре-надолу, сега той за пръв път усети глухотата и празнотата на своя дом. Г. Караславов, С, 229. От хлебарницата идеше мамещ мирис на топъл хляб, че Гергин потрепна с ноздри и усети смучеща празнота в стомаха си. Ем. Манов, ДСР, 60. Тогава видя за втори път очите му. Отново го смути тяхната празнота. К. Колев, ТЕ, 95. Аз взех да се чувствувам като временен, случаен гост в това ново царство и търсех да изпълня празнотата на дните си с нови впечатления. Стр. Кринчев, ЗР, 355. Животът без обич ще бъде празен, казваш? Съгласен съм: но тая празнота е благодатна. Ив. Вазов, Съч. Х, 46.

2. Недостиг, непълнота, липса на нещо, обикн. в някаква област; празнина. Предлаганата книга идва да запълни една празнота в нашата книжнина. Л. Петров и др., БНК, 8. Едва сега съзнавам някои слабости и празноти в моите повести, но е късно да започвам отново. СбАСЕП, 225. Една обиколка в няколко по-важни наши индустриални центрове и проучване условията, при които се развива и живее индустрията, ни откри дълбоки празноти. БД, 1909, бр. 1, 3. Най-добрият начин да уясним напълно за себе си своята мисъл е да се опитаме да я предадем другиму. Ако това не ни са удава, значи в самата мисъл има някои празноти, неясноти, неопределености. Псих. Х кл, 126.