ПРАЗНУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПРАЗНУ̀ВАМ, ‑аш, несв. 1. Прех. Чествам, отбелязвам някакъв празник. Тази го‑
дина [Янко и другарите му] не обкичиха и почти не празнуваха празника на двамата братя [Кирил и Методи]. Ем. Коралов, ДП, 38. — Утре си на седемнайсет години. А тази вечер ще празнуваме рождения ти ден. Ал. Бабек, МЕ, 120. Тази вечер беше особена в живота на инспектор Брезов — заедно с жена си празнуваха сребърна сватба. Р. Белчев и др., КБС, 33. — Всеки път, когато на куклите ушият нови рокли, сестра ми празнува техния рожден или имен ден, или пък тяхната сватба. См. Минков, СЦ (превод), 23. Желая да празнувате наступающите празници весело и да ги дочакате още на много години. АНГ I, 333. // Веселя се като на празник. Сетне заведе Ованда в своя палат и повели на всичкий си народ за няколко дена да празнува с песни и игри, за да веселят гостите Ј в тяхното там пребивание. П. Кисимов, ОА I (превод), 177. А постите ни водят към покаянието, с което можем заслугите Христови .. усвоим .. достойно, да ся съединим с него, за да можем да влезем в царството небесно, в което вечно без грижи ще да празнуваме. З. Петров и др., ЧБ (превод), 181.
2. Прен. Непрех. Чувствам се празнично, с повдигнато настроение; тържествувам, ликувам. — Даскале .. сега какво? .. Какво ще правим днес, а? Вардарски като че ли бе чакал тъкмо тоя въпрос: — Какво ли? Веселете се, празнувайте. Облечете се в най-хубавите си дрехи. Д. Талев, ПК, 56. Сапунената пяна шуми в ушите му. Навсякъде да проникне тая шуплеста пяна, всяка клетка от тялото ми да е готова да празнува, да ликува. Бл. Димитрова, ПКС, 57.
3. Непрех. Не работя, почивам. — Празник било! .. На зима ще празнуваме, а сега работа, работа!.. ТЗ, 19. Минаваме ние с нашите товари и погледнах го малко така, на изкос, тоя непременен женски свят, па му завиждам, че си празнува. Н. Попфилипов, РЛ, 40. Делник — занятия, празник — празнуваме. Ив. Вазов, Съч. IХ, 208. Празничното училище ще е отворено сяка неделя и празник, когато общите училища празнуват. Ч, 1870, бр. 6, 180. празнувам се страд. Ама без празници и обичаи не може! Какво е пък това и имени дни да се не празнуват! Ст. Даскалов, СЛ, 455. Кой празник ще се празнува и кой няма да се празнува, за да има повече работни дни и всеки да знае кои му са дните за пълна почивка. Д. Талев, ЖС, 216. На 17-й юлия, когато се празнwва паметта на св. Марена, .. селяните нито жният, нито вършат — за чест на светицата. СбНУКШ ч. III, 172.