ПРАИЗВОР —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРА̀ИЗВОР м. Много стар, далечен източник на нещо. Тя скицира набързо с едри и неспокойни линии едно творческо виждане, чийто праизвор се коренеше дълбоко в чернозема на българското светоусещане. ВН, 1959, бр. 2552, 4. Но за щастие в последните години все по-често обръщаме поглед назад към праизворите. Съвр., 1975, кн. 2, 175.