ПРАКСА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРА̀КСА ж. Диал. Подготовка, опитност, култура. Но Таки Брашнаров го прекъсна…: Идете да видите как е в Солун, в Атина, да видите що е книга и наука, що е пракса, що е обноска между людете, а не като нас. Д. Талев, ПК, 66.

— От гр. πράξη.

ПРА̀КСАМ, ‑аш, несв., прех. Диал. Подготвям за някаква дейност; упражнявам, обигравам. Аз не съм съгласен да се условя новият учител … По-харно е да намерим некой достоен учител по елински, да учи по-големите деца и да ги пракса. Д. Талев, ПК, 66-67. Тая вечер по много къщи в Преспа се говореше за учителката и за нейните първи ученички. .. — Тя ще пракса децата ни… Д. Талев, ПК, 242. праксам се страд.

ПРА̀КСАМ СЕ несв., непрех. Диал. Обигравам се, изпраксвам се.

— От гр. πράττω.

ПРА̀КСАН, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Диал. Подготвен, опитен, изпраксан. — Кажете ми вие, почтени преспанци, коя честна и праксана жена ще тръгне посред бел ден из чаршията и да я задирят пияните турци! Д. Талев, ПК, 221. И в който град или село има по-праксани градски правители, тамо по-спокойно и по-благополучно поминуват ония граждани или селяни. Р. Попович, Х, 101-102. Аз познавам един момък, който отхвърли своята доброчестина, като са развали с една жена, много праксана, кротка и добродетелна. Ч, 1875, бр. 4, 166-167.