ПРАКТИКАНТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРАКТИКА̀НТ м. 1. Човек, който практикува, добива практика в процеса на обучението или професионалната си подготовка. — Ами ще ида до съдилището... може да ме вземат за практикант. Г. Белев, ПЕМ, 100. Работниците и студентите правели съвместно обсъждания на книги, посещавали театри, кина и пр. Всичко това помогнало да се създаде хубава дружба между колектива на завода и практикантите ученици и студенти. ВН, 1961, бр. 3069, 2.

2. Практик. — Какъв началник е Стоименов, моля ви се? Като организатор — нула, като специалист — посредствен практикант. Тарас, ТМТС, 86. То е големината и силата на душата, .., които отреждат изнамерванията ..; Стефансон, лекар на ма‑

шините, опитен практикант, който е дирил употребленето на таз натисната сила от парявата машина. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 3, 23-24.