ПРАКТИЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ПРАКТЍЧЕН, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. 1. Който умее да се справя с житейските проблеми, като се ориентира в обстановката, действа бързо и извлича и лична полза от обстоятелствата. — Но аз вече съм се записал за апартамент в едно дружество .. — заявява гордо Буби .. — Тъй ли? Я гледай какъв предвидлив и практичен момък! Св. Минков, РТК, 104. Право да ви кажа, аз съм по-практичен. Обичам живота и удобствата, а бъдещите поколения нека сами се погрижат за своето щастие... М. Марчевски, П, 110. Макар и твърде практичен, .., нему все пак не му липсваше ентусиазъм и чистият идеализъм. Й. Йовков, Ж 1945, 105. Да не забравяме, че по онова време на живописта се гледа пренебрежително, че практичните занаятчии предпочитат децата им да станат търговци, лекари, инженери. Ем. Каранфилов, Б III, 199.
2. Който се отличава с пресметливост, съобразителност и способност да използва съществуващите условия, възможности за постигане на някаква цел. Надарен с ум практичен и с търговски способности, той бе съумял да направи и пари, и да се издигне между съселяните си като пръв човек. Елин Пелин, Съч. III, 9. Скитник по Света гора, Палестина и Бесарабия, .. той беше известен на всички със своя практичен, винаги търсещ дух. Оцет ли нямаше за марулята — Миткалото ще направи на огън оцет от вода и мая от дива леска. Ст. Дичев, ЗС I, 141. В теб може и че дух практичен / се крий: ще струпаш честно ти имот, / с потта си. К. Христов, Избр. ст, 316.
3. Който е лесен, удобен за прилагане в работа или за някакви условия, цел. Домакинята, възхитителна в своя скъп, но практичен тоалет за приеми на открито в условията на есенния сезон, говореше с любов за цветята си. Й. Попов, ИЖП, 58. Промиването на златоносния пясък е ставало по един примитивен, но практичен и до днес запазен начин. П. Делирадев, В, 199-200. Едни от тях [съзаклятниците] изказаха желание, че много по-добре ще бъде, ако са образоват юнашки чети ..; а населението да си остане мирно .. Но болшинството мислеше другояче. То не можеше да допусне, щото мъжиете да тръгнат по гората, а семействата да останат беззащитни в селата .. И едните, и другите имаха право; но първото предложение беше по-практично. З. Стоянов, ЗБВ I, 426.