ПРАНГАДЖИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРА̀НГАДЖИЯ, ‑ията, мн. ‑ии, м. Остар. 1. Затворник с пранги. Оставихме отляво болницата и входа в градината от първия дял на тъмницата, който се вика Торс-Хаане и в който живееха прангаджиите. Св. Миларов, СЦТ, 117.

2. Пренебр. Вагабонтин, престъпник. Да ти събера аз тебе, приятелю мой, ония ми ти синковци от кол, от въже — тъй 40-50 прангаджии .. и да ги наредя в 2-3 кръчми

по краищата .., па да им извикам: ха, бакалъм. Ал. Константинов, БГ, 112.