ПРАОТЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРА̀ОТЕЦ, мн. пра̀отци, м. Книж. Най-стар баща; прародител, родоначалник. Худоумните и богомерзки богомили пак напират към светата православна църква, а между тях, казват, някои и голи взели да ходят, като праотеца наш Адама. Ст. Загорчинов, ДП, 233. Ония черепи, които в засипите са останали като документи за физиката и морала на тези наши праотци, са единственият материал, който може да ни даде някаква представа за тогавашния човек. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 133. Не знаят от кой род ся теглят, на кой стар народ са чада, какви са били праотците им. ДЗ, 1868, бр. 13, 50. Да познае светът, че ние наистина сме достойни синове на славните праотци. НБ, 1876, бр. 31, 119.