ПРАОТЕЧЕСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРАОТЀЧЕСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Книж. Който се отнася до праотец; праотчески. И види ся, че тая крайност [мизерията] го е докарала да стане отстъпник от праотеческата си вяра и предател на отечеството. ЦВ, 1859, бр. 445, 3. Дано българският народ, при всичкото си прилежание в изучението на праотеческата си и на всеобщата история, покаже делом, че той .. стреми напротив, непреривно към нов живот. Ч, 1870, бр. 1, 18. Не остава нам друго, освен да припознаем длъжността, която днес отечеството ни, народа ни изискува от нас, и всякий — голям, малък, богат, сиромах, да ся старае и жертвува за добивание това наше праотеческо наследство. ДЗ, 1868, бр. 13, 49.