ПРАПОРЩИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРА̀ПОРЩИК¹, мн. ‑ци, м. Остар. Знаменосец. Байрактар, прапорщик, знамяноносец, знамяноносен, хоръгвоносец. М. Павлев, РДТГ,

ПРА̀ПОРЩИК², мн. ‑ци, м. Остар. Воен. Първи офицерски чин в руската царска армия.

— От рус. прапорщик. — Друга форма: пръ̀порщик, пра̀поршчик.