ПРАПРАДЯДО —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРА̀ПРАДЯДО, мн. пра̀прадядовци и пра̀прадеди, м. Баща на прадядо или на прабаба. — По времето на прапрадядо ми тук още не е имало село. Той живеел в Раковица, но понеже тук му била земята, направил си една къщичка за заслонче .., та като се посъбрали и други около него, станало селце. Отеч., 1978, кн. 3, 23. Султана помнеше само дядо си, но познаваше живота и на баща си, и на прадядо си Огнен, и на прапрадядо си Марко. Д. Талев, ЖС, 60-61. Може би прапрадядовците му да са били комитаджии, защото селото било някога известна крепост на бунтовниците от тоя край. Ст. Даскалов, СД, 277. — Ти ми кажи, може ли без забави да се мине? Може. А без техника, без наука? Не може. — Защо да не може? Нашите прапрадеди са минавали и без техника, и без наука. Лазели са по дърветата за плодове и са ровели земята с тояга. Ем. Манов, ДСР, 99.