ПРАРОДИТЕЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРА̀РОДИТЕЛ м. Родоначалник. В зората на човечеството, в далечното време на предисторическия човек, природата е била по-скоро враг, отколкото приятел на човека: нашият прародител е трябвало да води жестока война със стихии и зверове, за да си обезпечи правото на съществувание. П. Делирадев, БГХ, 18. Ний имаме похвалните обичаи на прародителите си да са събираме по къщята, да са гощаваме и да са забавляваме с приказки и с други невинни игри. Ч, 1872, бр. 17, 774. ^● Обр. Ти си нещо повече и от мен... Аз съм един от милионите, а ти ще бъдеш прародителят на една велика човешка цивилизация. П. Вежинов, СП, 121. // Прабаба и прадядо. Издебнали ги потери и избухнала кървава сеч в нощта. Отървали живота си само един мъж и една жена, прародителите на Бозав Йорги. Д. Вълев, Ж, 139.