ПРАС —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРАС междум. 1. За наподобяване, възпроизвеждане на силен шумов звук от удар или счупване и разпукване, разцепване на нещо. Разрязва я Радан .. Но какво ти рязане? Едвам насочил ножа и динята — прас — сама се пука! Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 30. Ляга си и нали е тежък човек, кревата — прас! Счупва се. Й. Йовков, Разк. III, 33. — Прас! .. Счупи се и зеленото яйце с бягащото зайче, и жълтото, което приличаше на лимон. Св. Минков, ПК, 19. Преко нощта слушам "прас-прас", нещо гризе кокалето. СбНУ ХLV, 396.

2. В сказ. функция. Удрям или счупвам нещо със сила, замах, при което се чува подобен звук. До късно през нощта стоях до вратата .. и щом съседът започна да удря по нея с юмруци, аз я отворих и го хванах за яката. А той — прас със бутилката по зъбите. Н. Каралиева, Н, 25. Колкото дървета му трябват, отиде в гората със секирата и прас тук, прас там... Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 113. Един човек се хвана за решетките на прозореца. Хвана се и погледна вътре. Такъв един страшен ми се видя .. и после посегна и ми хвана шапката. Таман я хвана и аз с тоягата: пра-а-с, отгоре по ръката. Ас. Босев, Сб??СЕП, 257. // Счупвам се шумно, като издавам подобен звук. Тука някъде около Никулден Вельо, нали го знаеш нашия съсед — .. Отишъл някъде по Пасарелските вирове и като стъпил на леда — прас! — под водата. Я. Антов, Ст, 1966, бр. 1039, 2.