ПРАСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРА̀СВАМ, ‑аш, несв.; пра̀сна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., прех. и непрех. Разг. Праскам веднъж или изведнъж. Ханко не разбираше нищо. Само усещаше, че главата му се върти и че едно ужасно желание напираше в ръцете му — да прасне тоя човек по мутрата, че вече никога да не проговори! А. Гуляшки, ЗВ, 23. Той посегна да я хване за ръката, но тя се извъртя и с всичка сила го прасна по главата. Г. Караславов, ОХ I, 452. Веднага от детската стая долетя необикновен шум. Нещо прасна .. На пода лежеше куклата с разбита глава. Вл. Полянов, ПП, 20-21. Прасни стомната в земята, / че тръгни, момне, след меня. Нар. пес., СбНУ ХLVII, 134. прасвам се, прасна се страд., възвр. и взаим. А какви елени бяха тия, с какви рога! И как се блъскаха тия диванета един в друг зарад опустелите кошути! Като се праснат, като че дъбовете

в гората се прекършваха! Н. Хайтов, ДР, 201.

ПРА̀СВАМ СЕ несв.; пра̀сна се св., непрех. Праскам се веднъж или изведнъж. — Преди време падна ей нататък в дерето аероплан .. хората станали на пихтия. А върху гърдите на пилота — една девятка спатия! .. Там е чудното: неговият талисман — девятка спатия — не му помогнал, когато се заблудил в мъглата и се прасва в планинския връх. Ив. Хаджимарчев, ОК, 341. Прасвам се без да искам в един стълб.