ПРАСЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПРАСЀ, мн. ‑та и (диал.) ‑сцѝ, ср. 1. Свиня. Изви се проточен кучешки лай. После всичко стихна. Чуваше се само как прасето грухти в кочината. М. Грубешлиева, ПП, 69. Храниш прасето си с мамули и чакаш да ти даде сланина. Й. Йовков, ПГ, 41. Прасета поне ще имаме ли, по едно прасе да си заколваме на Коледа? Ст. Цанев, С, 40. Ходеше си из двора и час по час ся одумваше с добитъците; ту хукаше кравата, .., ту кълнеше кучетата, че излокали сурватката, дето приготвила за прасета си и др. Ил. Блъсков, ИС, 10. Жената приготвила леб, турила и паницата, но кога да пойде, измъкнала я и наместо нея турила чованята, що бръкала на прасците трици. СбНУ ХL, 423.
2. Малкото на свиня. Грухти свинята-майка и върви, / .. / подире ѝ дванадесет прасета — / и блъскат се и тичат: кви-кви-кви! П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 61.
Прен. Грубо. За изразяване на възмущение (обикн. при обръщение) от някого, който се е изцапал, измърсил или яде неестетично. — Само посмей пак да ми дойдеш немит! Ще те занеса при воденицата и с дрехите ще те хвърля в реката, гиди прасе гуреливо! — закани му се смеешком учителят. Т. Харманджиев, КЕД, 21.
3. С мн. ‑та. Разг. Прасец. Привечер един чепур така се забоде в панталона ми, че го разкъса целия, раздра и краката ми. Аз усетих нещо топло да ме смъди в прасето на левия крак, притъмня ми пред очите. Кр. Григоров, ОНУ, 114. Антон вървеше до него бледен като платно. Краката му се огъваха и наболяваха в прасетата. Ем. Станев, ВТВ, 54. Вече не ми се повдигаше, но главата ме цепеше и усещах болка в мускулите на прасетата и бедрата, като след неразумна тренировка. Ат. Мандаджиев, БЦР, 54. Рилка беше минала двадесетте, но с присвитите си напред остри рамене, с тънките си, костеливи и към прасетата топчести крака тя приличаше на едно голямо рахитично дете. Д. Кисьов, Щ, 20.
◊ Попово прасе. Вид гризач, който живее в почвата и поврежда корените на растенията. Gryllotalpa vulgaris. А под земята има попово прасе, пустото му попово прасе, само корени яде, зелен лист не поглежда. Й. Радичков, СР, 33-34. Попови прасета проядоха коренчетата на краставиците. Г. Караславов, Избр. съч. I, 91. Поради недостатъчно грижи по-голямата част от разсада се намира в много лошо състояние: заплевелен и нападнат от попово прасе и къртици. РД, 1961, бр. 135, 2.