ПРАСЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРА̀СЕН, ‑сна, ‑сно, мн. ‑сни, прил. За свиня — която е с плод в утробата си; спрасна, бременна. — Какво караш? — попита той, като видя, че в каруцата нещо шава. — А бе купих тая пущина от къшлата. Прасна е. Белалия работа — рече селянинът. Ем. Станев, ИК III и IV, 333. — Така — върна се Нинчев към оградата, където лежеше дългата свиня... — А сега прасна ли е? Ст. Даскалов, СЛ, 536.