ПРАСЕНЦЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРАСЀНЦЕ, мн. ‑а, ср. Умал. от прасе. Имаше си баба прасенце. То беше беличко, хубавичко, със завита опашчица, с тънко гласенце. Елин Пелин, ПР, 97. Когато Боян докара биволиците от чешмата, вкъщи се чуваше да пращи само тиганът, а в двора свинята се беше опънала хубаво и грухтеше галено на дванайсетте прасенца, които я теглеха, бели и наредени като мренки. Ст. Даскалов, БМ, 8-9. Само стоеше облегната на входа на палатката, преметнала крак връз крак, като да дразни напук с пълничките си мърдащи прасенца. Ст. Даскалов, СД, 422. Вижте на Иванчо / новите играчки: / коза със козленца, / .. / свиня със прасенца. В. Паспалеева, МСС, 13.