ПРАСЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРАСЀЦ, мн. ‑сци, м. Месеста мускулеста част на човешкия крак от коляното до глезена; прасе. Тя седеше на креслото и полюшваше крака си, обут във висок чепик, който обхващаше прасеца ѝ. Ем. Станев, ТЦ, 63. И прасците ѝ, здрави и пълни, и розови, .. се гледат под сукманя. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 15. Изпод долния край на покривката се подаваше само единият му крак ..; беше едър, силен крак с права, широка кост, с добре развит жилест прасец, с необикновено голямо стъпало. Д. Талев, С II, 134.