ПРАСКАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРА̀СКАМ, ‑аш, несв. Разг. 1. Прех. Удрям силно, шумно и обикн. счупвам (нещо); фраскам. Откачих му такъв шамар, че кълката моментално изхвръкна навън. — Ръчният метод .. аз прилагам само към пациенти от първа ръка. Другите ги праскам с дръвца или лопатка от печка. Челкаш, ОП, 57-58. Праскам чашата в пода.

2. Само 3 л. Непрех. Издавам силен шум, обикн. при чупене, счупване или горене, при което нещо се разпуква, разцепва; пращя. Отнякъде излезе вятър. Тъжно зашуми гората, праскат сухи съчки, попадат жълти листа и пак настане мъртва тишина. Елин Пелин, ПР, 108. Рамките на прозорците и летвите на таваните пращяха. Сякаш вихри ломяха едри дървета — така праскаха гредите, станали на грамадни главни. Т. Харманджиев, КВ, 138-139. Пра-ас — праскат мотоциклетите на улицата и те застрелват право в ушите и сърцето. Н. Хайтов, ДР, 66. Във огнището главните / праскат, ярко пламенеят. Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 179.

3. Прен. Разг. Ирон. Пиша нещо (доклад, статия, писмо и под.) набързо и обикн. незадълбочено и невъздържано, грубо. Във вестника работеха две млади диванета, родени журналисти, и праскаха едни материали — жива сензация. Г. Марков, ПМД, 180. праскам се I. Страд. от праскам в 1 и 3 знач. II. Възвр. и взаим. от праскам в 1 знач. Праснах се по главата.

ПРА̀СКАМ СЕ несв., непрех. Разг. Удрям се силно. Той се затичва, праска се в дървото и пада в несвяст на земята.