ПРАСКОВА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРА̀СКОВА ж. 1. Овощно топлолюбиво дърво от рода на сливите със заострени листа и едри, сочни, мъхнати жълто-розови плодове. Prunus persica. Вишните и зарзалите в двора ми са цели облечени в бял цвят, а старата изпочупена праскова е цяла розова. Ив. Вазов, БП, 25. Слънцето е спуснало медоносни струи. Прасковите и бадемите кършат плодни клони. А. Каралийчев, С, 81. Заговори, без да го погледне .. Все си гледаше в небето и тихо му разказваше как в двора им, дето живеели по-рано, през пролетта цъфтели две дръвчета — една праскова и една череша. В. Барух, С, 1972, кн. 9, 103. Най-главните плодни дървета в нашите овощни градини са ябълките и крушите. На юг към тях се прибавят зарзалите и прасковите. Бтн V и VI кл (превод), 11.

2. Плодът на това дърво. На площада насреща бяха наредени сергии с овощия, та и въздухът наоколо тежеше от сладкия аромат на зрели праскови, круши, ябълки, грозде, късни пъпеши. Д. Талев, ПК, 128. Поп Матей го мъкнеше подире си, когато ръсеше. Ицко му носеше менчето със светената вода и босилека, а през рамото му тегнеше една дълбока торба, пълна с порязаници, боб, сланина, наденици, сушени праскови. А. Каралийчев, СР, 28. Опитите показали, че е възможно да бъдат отглеждани и да узреят без дневна светлина плодове — зарзали, праскови, градински ягоди, грозде и други плодни и ягодови култури. ОФ, 1950, бр. 1942, 3. Компот от праскови. Сок от праскови.