ПРАХ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРАХ, прахъ̀т, праха̀, мн. праховѐ, м. и прах, прахта̀, мн. няма, ж. 1. м. и ж. Много дребни и сухи частици от пръст или друго вещество, които се носят из въздуха и се натрупват по земята и по повърхността на предметите. Зимно време улиците тънеха в кал .. Лятно време калта се превръщаше в прах, но усърдните домакинки и чирачетата в чаршията всяка събота привечер пръскаха обилно с вода пред къщите и дюкяните и помитаха чисто, като натрупваха праха и сметта на купища. Д. Талев, ЖС, 21. Само от време на време влизаше треперливата, раздробена от прахта на прозореца жълта светлина на локомотивния фенер. П. Михайлов, ПЗ, 32. Влезе разсилният. Отиде към шишето за вода, попремести го без всякаква нужда, поомете с длан праха от масичката. Д. Калфов, Избр. разк., 17. Леко играй, прах не дигай, / не праши ми бели поли. Нар. пес., СбВСтТ, 1059. От що учениците в нашите училища са бледни .., повехнали и хлабави! .. Не затуй ли, че задушливото тясно пространство, лошите изпарения, вредителните прахове са най-болестотворни причини на хлабавост и на линеяне, на болест. Ступ., 1875, бр. 9-10, 66. ^● Обр. И така Мендел си е заминал от този свят, без да бъде разбран. Времето го посипало с праха на забравата. Но историята не го погреба окончателно. Хр. Одисеев, ТН, 24-25. А нима има що-годе значително художествено произведение .., оцеляло под праха на неумолимото време, което да не е отразило живота правдиво? С, 1955, кн. 3, 144. И в тебе бликат пресни сили, / простор в душата ти звъни: / дъждът и там сега отмил е / праха от миналите дни. Хр. Радевски, ВН, 69.

2. Само м. Дребни, стрити частици от твърдо вещество. Когато след страшната бомбардировка на десети януари го изровиха от развалините на къщурката му в Лозенец, Иван Данашков, цял овалян в прах от тухли и вар, изподран и окървавен, дълго време още остана в безсъзнание. Д. Калфов, Избр. разк., 108. Този ден .. на кариерите работеха само четиридесет души .. Денят беше горещ и слънчев. Въздухът над скалите трептеше нажежен, наситен с особената миризма на динамит и скален прах. Д. Ангелов, ЖС, 316. Непознатият измъкна из пояса си една табакера, бръкна в нея и щипна малко ситен прах от тютюн. Ив. Вазов, Съч. ХV, 14. При сухото емайлиране предметът се нагрява предварително, после се напудря с емайлов прах и се пече. Св. Райчева, К, 72. Въглищен прах. Циментов прах. Диамантен прах. Тебеширен прах. // Разш. Дребни частици от нещо. Сух замръзнал сняг покриваше всичко .. Те вървяха тъй бързо един след друг, че наоколо им се вдигаше вихрушка от снежен прах. Елин Пелин, Съч. I, 208. Незабравима е гледката на Ниагарския водопад — това чудо на природата .. Над бездната се издигат облаци от воден прах, в който слънчевите лъчи образуват хиляди разноцветни иглици. Л. Мелнишки, К, 21-22. Но погледнат с днешни очи, колко идилично-смешничък ни се струва тогавашният Париж! Париж .. на бомбетата, на гарсонетите, .. на безкрайните редици фиакри, почти нереални през ситния дъждовен прах, с лакираните цилиндри на техните кочияши. К. Константинов, ППГ, 208. Под тях почивах и ветрецът / прах цветен сипеше над мен. Д. Дебелянов, С 1936, 7.

3. Само м. Сухо лекарство, стрито на дребни частици и разпределено на лечебни дози. Тя пиеше някакви прахове и така чрез упойката се отърваваше от страшните главоболия и притъмнявания. Ст. Даскалов, СЛ, 64. Върху масата, правилно наредени, по-големи и по-малки — кутийки, пликчета с прахове и надписи: опиум, хероин, кокаин... К. Константинов, ПЗ, 171. И той ме прегледа, лекарства написа и на баба рече: — Нищо страшно няма. По три жълти праха всеки ден ще взема. Ран Босилек, Р, 130. И измъкнах набързо от куфарчето си един от ония чудодейни прахове, с които жена ми — лекарка по професия — не забравяше да ме снабди при всяко по-дълго пътуване. Др. Асенов, СВ, 113.

4. Само м. Препарат за миене, пране и под. във вид на дребни частици. Непознатият господин приближи до нас, сложи сандъче‑

то на земята, отвори го и почна да вади отвътре разни клещи, щипци, .. пасти и прахове за зъби, дентин, каучук и други принадлежности на дентисткото изкуство. Ал. Константинов, Съч. I, 21. Нали ти самата си ми разказвала колко е страдал офицерът, с когото си скъсала, когато срещна мене? Та трябваше ли затова той да погълне мишеморка или прах за хлебарки? М. Грубешлиева, ПП, 94. Па не е зле да има прах и против насекоми. Ал. Константинов, Съч. I, 234. Много често липсват артикули, които се търсят от купувачите, напр. цигари "Арда", .., прах за миене "Хигиена" и много други. ВН, 1960, бр. 2699, 2. Прах за пране.

5. Само м. ед. Книж. Тленни останки, тяло на покойник. На много места из полето се издигат високи могили. Това са могили-гробници, в които лежи прахът на древни юнаци. Й. Йовков, Разк. III, 160. Тежеше на българската съвест да мисли, че лежи далече от България прахът на человека, който през целия си живот е работил и мечтал за освобождението ѝ. К. Величков, ПССъч. VIII, 5. Пред праха му [на Раковски] се смириха и се принудиха да признаят, че България загубва един буен патриот. Н. Ферманджиев, РХ, 31. И аз на своя ред ще си замина, / трева и мен ще расне над прахът. Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 168.

6. Само м. Жарг. Наркотик, обикн. хероин или кокаин; бял прах, дрога.

◊ Бял прах. Жарг. Прах (в 6 знач.); дрога. Графски (езуитски, йезуитски, кардиналски) прах. Остар. Хинин. В Европа стритите на прах хининови кори се използуват за пръв път в средата на седемнадесетото столетие. Скъпоценното лекарство срещу маларията получи наименованието "езуитски" или "графски" прах. Е. Головински, ВК, 21. За пръв път хининови кори пренесъл в Европа през 1632 г. езуитът-монах Барнабе де Кабо .. Затова първоначално хининовият прах се наричал "езуитски" или "кардиналски" прах. Е. Николов, П, 33. Докато лекарите не признавали лечебното действие на хининовата кора, йезуитските монаси, които отивали до новия свят, за да "покръстват и цивилизоват" туземците научили от тях за ценните ѝ качества и започнали да я употребяват в Европа, където тя станала известна под името "йезуитски прах". ВН, 1959, бр. 2565, 4. Звезден прах. Астрон. Прашинки от водород, силиций и различни замръзнали газове с много малки размери, вероятно образувани в атмосферата на хладните звезди-гиганти, които се изхвърлят в междузвездното пространство. Огнен (пушечен) прах. Остар. Барут. Бунтовници са побягнали в крепост; третая част от англичани са погинали в това усвояване града; топове са имали малко ..; огнян прах са имали доволно. БДн, 1857, бр. 12, 47. Намерили отдолу бъчви с пушечния прах и при тях едного непознатаго человека. Г. Йошев, КВИ, 275.

? Бера (събирам) прах (праха, прахта). Разг. Стоя, намирам се някъде в бездействие, без да бъда използван. — Хорските мъже, като купуват нещо, опитват, избират, не дават пари на вятъра. А на нас и пералнята ни е раздрънкана, и прахосмукачката не работи, ами само бере праха в антрето. Г. Краев, СКТ, 45. Защото ръце, които не вършат нищо за себе си и за другите, които не хранят никого, не са ръце, а кадро — можеш да ги закачиш, дето ти се иска, за да събират прахта на стаята. Ст. Чилингиров, ХНН, 199. В същото време други предложения за рационализации, направени от работници, и то много по-рано, си стояли от дълго време неразгледани и събирали прах в чекмеджетата. П. Незнакомов, СМ, 26. Емайлираната печка влезе в селските къщи и избута всички стари кухненски потреби. Лъжичникът, .. тлъчникът и джурулякът почерняха, никому ненужни, и останаха само да събират праха. Ст. Даскалов, ВН, 1958, бр. 2282, 4. Ближа (лижа) праха на нозете; ближа (лижа) праха от подметките на някого. Разг. Държа се угоднически, сервилно пред някого, подмазвам се на някого; подлизурствам. Мерзко раболепие!... Но не е виноват военният министър, виновати са рабските натури, които ближат праха на нозете му. Ал. Константинов, Съч. I, 111. Вземам / взема и праха от цървулите някому. Разг. Безмилостно ограбвам някого, като го оставям без каквито и да е средства. Доде ли при вас сиромах челяк нящо да му продадете, ще му земете и праха от царвулете. Т. Влайков, Съч. II, 130. Дишам праха на някого. Разг. Изоставам, бивам изпреварен от някого по успехи, популярност и др. или в определена дейност. Ти зяпай и не учи, пък няма да минат и няколко години и ще дишаш праха на отличниците. Измитам праха на нещо. Разг. Непрекъснато, много често ходя някъде, обикн. във връзка с някаква работа. — Ако не се момък находих, ако не си отзех от младини на този свят .. Да се прибера и аз. Десет години измитах праха на съдилищата, увехтя ми душата като сетрето. П. Тодоров, И II, 7-8. Изтърсвам / изтърся (отърсвам / отърся, опухвам / опухам, отупвам / отупам) праха някому Разг. Обикн. в св. Набивам, напердашвам някого. — Не направихте добре, дето накарахте владиците да служат! Аз исках да ви кажа, ама си премълчах, защото... — Какво е това "защото"? Не да ти не изтърсят праха ли? Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 56. — А защо не го запита за бележката? Пък и праха можеше да му поотупаш малко. Друг път да не се подиграва. — Трънката не отвърна, затова пък Орлето продължаваше да бръщолеви. П. Проданов, С, 76. Да знае той, че ти четеш вестници от Соколова, ще ти

опуха праха. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 23. Като (колкото, когато) прах на тъпан. Разг. Ирон. Никак, никога (няма, няма да стане). Да Бог даде моята кумица: / векувала, като качун цвеке / .., / процъфтела, като игличица, / каща сбрала, като прах на тупан. Нар. пес., СбНУ VIII, 69. Па ми думат гяволските злъви: / "Венчай, куме, ама не проклиняй!" / — "Я не клънем, само сръце клъне: / дом да сбере като прах на тупан, / род да роди като кукавица!" Нар. пес., СбНУ ХLIV, 393. У него покъщнина колкото по тъпана прах. П. Р. Славейков, БП II, 184. Спира се у дома като прах на тъпан. Мир на праха му. Книж. При споменаване на покойник или при раздаване на нещо в памет на починал човек. За неговата смърт няма защо особено да се сетува: на земята той свърши всичко земно, мир на праха му! П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 152-153. "Но няма нищо по-страшно за актьора да играе фалшив, сбъркан от автора образ — казва Будевска .. Имала съм такива случаи, но един не ще забравя никога. Бе в пиеса на български автор — сега покойник, мир на праха му, — в ролята на която аз се изпотявах, като че ли излизах от парна баня." Ст. Грудев, АБ, 155. Направям / направя <на> прах и пепел; правя прах и пепел; превръщам / превърна (обръщам / обърна) в (на) прах и пепел нещо. Разг. Обикн. в св. Напълно разрушавам, напълно унищожавам нещо. Петстотин милиона народа са. Ще скочат един ден да се нахвърлят върху Европа, та прах и пепел ще ни направят. Й. Йовков, М, 8. Едни да събират като мравки, през целия си живот, да просят, да трупат, да пълнят, а други — да правят прах и пепел... Ив. Вазов, Съч. ХХII, 127. Нужно е да се унищожат и свърталищата му, да няма откъде да вземе парче хлеб или куриер. Сега съм решил за Пресад и родната му село Рапа. На прах и пепел ще ги обърна. Д. Талев, ГЧ, 205. А след един-два дни, като нахлуха ордите на черкезите и башибозуците, те направиха сичко на прах и пепел. НБ, 1876, бр. 15, 57. Направям / направя <на> пух и прах; разбивам / разбия (обръщам / обърна) на (в) пух и прах. Разг. Обикн. в св. 1. Нещо. Напълно разрушавам, напълно унищожавам нещо. Грубата действителност ще направи пух и прах нашите мечтания да работите в България. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 156. Разбира се, още първият контакт със затвора направи на пух и прах всичките ми момчешки измишльотини. Изведнъж ми стана ясно, че вместо да се боря със самотата си, трябва да се съпротивявам на човешкото множество. П. Вежинов, ЗНН, 9. Но ревността изведнъж разби на пух и прах малката му радост. П. Михайлов, ПЗ, 137. 2. Някого. Побеждавам, напълно сразявам някого. Тези млади хора, със сурови, но още младежки лица, бяха обърнали на пух и прах най-прочутите танкови армии в света. П. Вежинов, ВР, 96. В края на краищата един военен си е военен. Политически си остава неграмотен, мисли с количеството на пушките и патроните, надменно и презрително гледа на някаква тълпа — щял да я направи на пух и прах за няколко часа... Ем. Станев, ИК III и IV, 423. — Цариград е наш .. Бог не помага на некръстените. Ето ги — направихме ги пух и прах. Й. Йовков, ПК, 70. 3. Нещо или някого. При спор, обсъждане и под. — доказвам блестящо, че някой не е прав, че нещо не е вярно или не е добро. "Времето е пари". Казал го е някой някъде си и кой знае по какъв повод и ето че и други започват да го повтарят като папагали .. А всъщност — чиста глупост .., ще се заемем да разобличим това твърдение. Ще го направим на пух и прах. И за да не остане и помен от него, ще си послужим с конкретни примери. Я. Антов, Ст, 1968, бр. 1183, 1. Сценарият бе прочетен. След неизбежната пауза в такива случаи — нашите другари от Кинематографния институт като скочиха — направиха сценария на пух и прах. ЛФ, 1958, бр. 6, 2. Не давам / дам (оставям / оставя) прах да падне; пазя (треперя) прах да не падне върху (на, отгоре на) някого или нещо. Разг. Грижа се за някого или за нещо извънредно много, пазя го от всичко лошо. Той се беше привързал към гимназията и възпитаниците ѝ с предаността на овчарско куче. Гавазинът не даваше прах да падне върху тях. Д. Спространов, С, 199. — Хич, ти майка си, дето е треперела прах да не падне върху тебе, да я накараш на старини да си остави къщата, там до брашнянката в един курник да се свий! П. Тодоров, Събр. пр II, 168-169. Гледаха си го [учителя] като писано яйце, прах не оставяха да падне отгоре му. Ил. Блъсков, КУ, 53. Ставам / стана (превръщам се / превърна се) на прах и пепел; ставам / стана (превръщам се / превърна се) на пух и прах; разбивам се / разбия се на (в) пух и прах. Разг. Бивам напълно унищожен, разрушен, съсипан. И да бях отишъл, какво щеше да ме научи? Това, дето от десет години го слушам: та лоши години щели да дойдат .., та всичко на прах и на пух щяло да стане... Г. Караславов, Избр. съч. I, 318. — Помирението мужду българи и гърци, на което разчиташе руската дипломация, след обявената от нас екзархия се превърна на пух и прах, господарю... Ст. Дичев, ЗС II, 386. Колко хорица са очаквали да намерят с доставки или с труда си препитание около тази фабрика — и като погледнеш, че всичко това е разбито в прах и пепел. Ал. Константинов, Съч. I, 220. Хвърлям / хвърля прах в очите на някого. Разг. Прикривам истинските си намерения, заблуждавам някого с действията или проявите си. Написал съм бил книга за Лондон, англичаните ми били дали парите за вилата .., а със скром‑

ния си живот съм бил искал да хвърля прах в очите на селяните... А. Христофоров, О, 124. Дворецът е на мнение да повикаме Иван Багрянов .., той е също земеделец и с оставката си като министър на земеделието от предишния кабинет успя да хвърли прах в очите на земеделските маси, че защищава техните интереси. Д. Ангелов, ЖС, 586. Хем се чуди, хем приказва високо [дядо Лозо], да го чуят и другите: — Хвърли прах в очите тоя Анто, брей и челяка му... Да извади триста двайсет и шест килограма пшеница от декар в наше село и от наша земя... Кр. Григоров, Н, 93.