ПРАХАВИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРАХА̀ВИЦА ж. Диал. Гъба пърхутка, праханка. Вечер Милойко се връща с катърите, .., понякога носи голяма прахавица и се заиграва с децата. Децата подскачат по улицата на един крак .., а Милойко изведнъж се обърне и каже "пух!" с прахавицата. Прахавицата хвърля дим в очите на децата. Й. Радичков, ББ, 81-82. Знаеш, че есенно време, когато прахавицата узрява, по нашите места се появяват духове, берат прахавици и отиват на пътя, та хвърлят прах в очите на минувачите. Й. Радичков, Ст, 1968, бр. 1182, 2.