ПРАХОВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРА̀ХОВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прил. от прах.

◊ Прахова металургия. Техн. Технология и индустриална дейност за произвеждане на изделия от метален прах и неметални добавки (азбест, графит и др.) чрез пресуване и изпичане; металокерамика. Тези контактни [металокерамични] наставки се правят по метода на праховата металургия. Сребро и кадмиев окис се смесват в прахообразно състояние, след което се пресоват при висока температура. НТМ, 1961, кн. 11, 14.