ПРАХОЛИНКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРАХОЛЍНКА ж. Разг. Прашинка. "Вземете ситен прах от жълто и синьо вещество, смесете ги — ще получите зелен прах. Ако обаче част от него разгледаме под микроскоп, отново ще видим и сините, и жълти прахолинки, които първоначално сме смесили." Вл. Харалампиев, ПСС, 22. През прозорците влизаха полегати шипове от слънчева светлина, изпълнени с играещи прахолинки. Й. Йовков, Ж 1945, 92. Слънцето пробива облаците и започва да припича. Заблестяват бисерите на снежните прахолинки, стопяват се и откриват тук-таме ланска повехнала трева. Н. Хайтов, ПП, 26.

— Друга форма: прахулѝнка.